Заместник министър-председателят на България Томислав Дончев представи информация за режима на работа, очаквания период за обсъждане, концептуална рамка и пакет от политически цели, свързани с изготвянето на Националния план с оглед оползотворяване на ресурси от Европейския съюз (ЕС) за преодоляване на здравните и икономическите последици от COVID-19. Информацията е в отговор на въпрос на депутати от 44-то Народно събрание за напредъка в разработването на Националния план, чиито мерки ще бъдат финасирани от ЕС чрез Плана за възстановяване от COVID- 19.
Европейските лидери се договориха за 1.074 трлн. евро бюджета на ЕС за периода 2021-2027 и за 750 млрд. евро бюджет за Плана за възстановяване от СOVID-19
Европейският парламент не прие политическото споразумение на Съвета по МФР 2021—2027. Сделката трябва да бъде подобрена.
В отговора си към депутатите вицепремиерът уточни, че за периода 2021 – 2027 г. общата сума, която ще е на разположение на страната, е близо 30 млрд. евро „Но тук трябва да направим поредица от уточнения. Като част от тази сума, една значима част – близо 9 милиарда, са традиционните средства по линия на кохезионната политика. Една голяма част са средства по линия на общата селскостопанска политика – имам предвид директни плащания, както и инвестиционни мерки. Тези средства се програмират през последните години.“ . Според оценката на Европейската комисия „ние сме от държавите, където по отношение на програмирането на периода 2021 – 2027 г. се движим категорично в първия ешелон държави в Европейския съюз“, подчерта Дончев и обясни „Тук технологията е малко сложна, защото ние имаме цял набор от нови инструменти. Един инструмент е така нареченият Фонд за справедлив преход, който трябва да финансира политиките по декарбонизация, който е на стойност близо 1,2 млрд. евро. Той е разделен на две части с различни срокове на разходване на парите – една част е до 2026 г., другият до края на програмния период – 27 + 3, тоест до 2030 г.“
Относно инструмента за възстановяване и устойчивост, който е на стойност малко повече от 6,2 млрд. евро, Дончев посочи „напредъкът на всяка от държавите ще се окачестви под формата на план, който трябва да бъде представен на Европейската комисия. Уточнявам, че крайният срок за представянето на подобен план е 30 април следващата година.“
Достъпът на страната до финасиране чрез инструмента за възстановяване и устойчивост на ЕС ще зависи от качеството на Националния план
Томислав Дончев поясни, че достъпът до финансиране по инструмента за възстановяване и устойчивост на ЕС е условен и ще зависи от качеството на направените предложения от самата държава членка, наблягайки: „Картината е още по-сложна. Следейки политическите послания, националният план трябва да отговаря на няколко изисквания, които в определена степен могат да бъдат окачествени дори като взаимоизключващи се. Това трябва да е план, който на първо място да повиши капацитета на публичните системи да реагират на шокове и на рискове. Тук на първо място ще споменем здравеопазването, но няма как да остане само до здравеопазването, това са и системите за сигурност, и системата за образование например. На второ място, това трябва да е план, който да подпомага икономиките и обществата на държавите членки да възстановяват икономиките си, да предоставя социална закрила на най-уязвимите обществени групи. В същото време това трябва да е план за икономическо развитие – не само за възстановяване, но и за икономическо развитие. Благодарение на този план цялата икономика на Европейския съюз трябва да стане по-силна, по-дръзка, по-бърза, по-амбициозна и да е в състояние да се състезава с нашите глобални партньори и конкуренти. Всичко това трябва да бъде съчетано с реформи. Следейки звената от Европейската комисия, които ще бъдат отговорни за одобряването на този план, тук устремът към реформи ще е една основна водеща цел.“
Работата по Националния план у нас е започнала още през месец май
Вицепремиерът информира, че по този план се работи „още преди да имаме сделка“ и че „формалната работна група, свикана на 21 юли тази година, което е успоредно със сделката на ниво Европейски съюз – тя е на ниво заместник-министри, но работата започна още от месец май тази година след първите политически анонси, че подобен инструмент ще има.“
60 големи конкурентни проекта на обща стойност над 20 млрд. лв. са събрани от всички министерства- тече селекция на най-качествените
Томислав Дончев описа режима на работа в момента така: „има разработена концептуална рамка, която е дадена на всички ведомства. Всички министерства имат правото и задължението да разработват пакет от проекти, които в момента са в режим на вътрешна конкуренция. Те, разбира се, не трябва да бъдат само добри идеи на секторно ниво, те трябва по най-адекватния начин да се сглобяват в общата конструкция. Към момента тече свиване на рамката от проектни предложения. Защото, ако достъпът до финансиране е в размер примерно на малко повече от 12 млрд. лв., 60-те проекта, които сме събрали до момента, са на обща стойност над 20 млрд. лв. и трябва да бъдат избрани, селектирани най-качествените от тях, с най-висока добавена стойност.“
Предстоящо обсъждане през месец октомври
Заместник министър-председателят сподели пред депутатите очакването „в рамките на месец октомври ще сме в състояние да обсъждаме с всички, които проявят интерес, включително във формат – специализирана комисия към Народното събрание, включително и с Вас.“ Той посочи още „Какво излиза към момента като концептуална рамка и пакет от политически цели? Лично моята амбиция беше да се опитаме да държим пакета политики, които инвестираме, относително тесен. Защо? Тези пари трябва да се инвестират, даже не казвам разходват, в сфери, които наистина ще имат ефект, предвид основните амбиции на европейско ниво – възстановяване, развитие и реформи. Те не трябва да се разпиляват във всички възможни сектори, защото ще потънат като вода в пясък, без да произведат ефект. Естествено, необходимо е да си гарантираме, че ще имаме пълна сходимост между нашите амбиции и амбициите на европейско ниво, за да може планът ни да бъде одобрен без възражения.“
Концептуална рамка и пакет от политически цели
Пред депутатите Дончев изясни „Това, което излиза към момента – ние няма как да избягаме от политиките по декарбонизация. Трябва да говорим за реформи в енергетиката, трябва да говорим за нови енергийни източници.
Специално за България ние няма как да избягаме от темата „енергийна ефективност“, само че във всичките ѝ измерения. Във всички! Енергийна ефективност по отношение на частни сгради, енергийна ефективност по отношение на публични сгради и една тема, която в годините назад е стояла по-встрани – енергийна ефективност в индустрията. Българската индустрия остава една от най-енергийно интензивните в Европа и тук държавата трябва да е в състояние да стимулира, да предложи помощ на всички предприемачи. Всички тези мерки трябва и ще се случат под формата на микс между грантово финансиране и финансов инструмент, тоест с безвъзмезден и кредитен компонент, доколкото мерките за енергийна ефективност имат стопанска логика и водят до повишаване на ефективността на управление – дали на домакинство, дали на машина, дали на фабрика.
Реиндустриализация с акцент индустриални паркове – предложението е на Министерския съвет, вече е на вниманието на Народното събрание, специализиран закон, който да стимулира подобни инвестиции.
Дигитализация – публичен частен сектор. Ако темата дигитализация в публичния сектор е стара, в частния сектор е относително нова, което означава бързи и широкодостъпни схеми в помощ на всички предприятия, които са заявили интерес, за да могат да внедряват авангардни софтуерни решения, които да повишат конкурентоспособността на работата и на производството във въпросните предприятия.
Инвестиции в здравната система, която да повиши капацитета и да реагира при бъдещи кризи, основно с пандемичен, но не само пандемичен характер, в помощ на образователната система, която да е в състояние не само да се модернизира, но и да продължи да възпитава и образова децата дори в кризисна ситуация.
Иновации в целия възможен спектър на темата – от фундаментална наука, през приложна наука до иновации пряко от съществено значение за конкурентоспособността на икономиката и индустрията, в това число създаването на специален фонд, който да е достъпен за българските учени, разработчици, индикативна стойност около половин милиард, за да може да финансираме, българската държава да финансира всички авангардни разработки, които са обещаващи, без значение дали говорим за стойност за науката или за стойност по отношение на икономиката.“
Ползването на средствата би могло да се случи и по-скоро, ако Националният план бъде по- рано представен и одобрен от ЕК
Дончев уточни, че „ако официалният срок е 30 април следващата година, ползването на средствата би могло да се случи и по-скоро, ако държавата представи плана и той бъде одобрен по-рано. В този смисъл ние трябва да бъдем по-амбициозни, не бива да чакаме крайния срок. Според мен след целия цикъл консултации през есента и зимата на тази година ние трябва да следваме по-амбициозната цел планът да е представен на Европейската комисия в края на тази или началото на следващата година.“
Вицепремиерът в конкретика поясни „Ще трябва доказателство, че във въпросната сфера, освен че сме насочили по най-правилния начин средствата, освен всички доказателства, че те ще произведат максимум ефект, Европейската комисия ще иска в аванс договорените реформи да бъдат изпълнени – дали на ниво законодателство, дали под формата на планов и стратегически документ, които преди да се осигури финансирането трябва да бъдат факт. Списъкът е дълъг, не са една, две, три… По всяка вероятност, ако говорим към момента за 60 големи конкурентни проекта, списъкът включва десетки. Тук няма как да избягаме от образованието, няма как да избягаме от здравеопазването. Бъдете сигурни, че освен да ни позволи възможността да инвестираме не десетки, а стотици милиони в тези публични системи, тук предварителното условие ще е реформи в тези сектори… Само искам да уточня – това, че ние сме започнали да работим от месец май, означава, че сме по-амбициозни, искаме да бъдем по-бързи. Самото Звено за контакти на ниво Европейска комисия беше сформирано в средата на месец август. По отношение на разработването на плана все още няма указания. Все още няма указания, ние работим в аванс.“
Източник: www.parliament.bg; www.gov.bg
Зареждане ...