Продоволствената сигурнос на ЕС, Зеления пакт, пазарната ситуация след руската инвазията в Украйна и предприетите от ЕК антикризисни мерки бяха основни акценти по време на проведеното на 07.04.2022 г. в гр. Люксембург заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство.
Министърът на земеделието г-н Иван Иванов представи позицията на България по темите от дневния ред, която Кабинетът одобри на 06.04.2022 г.
Продоволствена сигурност:
Европейската комисия (ЕК) представи на министрите своето Съобщение за „Гарантиране на продоволствената сигурност и повишаване на устойчивостта на продоволствените системи“ от 23 март 2022 г.
Спешната нужда от допълнителни временни мерки изтъкват земеделските министри на ЕС.
*Френският министър на земеделието Жулиен Денорманди (председателстващ Съвета) счита, че ЕС трябва да определи цели за производството на храни. В своето въведение към дискусията относно Съобщението на Комисията за продоволствената сигурност той припомни, че ангажиментът от Римския договор за гарантиране на продоволствената сигурност означава, че „от нас зависи да определим производствените цели“. В изказването си френският министър отбеляза, че „изглежда, че в момента няма никакви производствени цели в Европа“, а въпросът за преход към централно планиране „е сложна тема, но аз твърдо вярвам, че ще трябва да се пристъпи към разговор.“ Става дума за намаляване на зависимостта на ЕС от вноса на определени продукти като торове и фуражи, което ще подобри ситуацията в Европейски съюз. Жулиен Денорманди каза, че „нищо от това не трябва да се случва без опазване на околната среда и този преход, за който всички говорим“, но настоя, че трябва да се определи „какво е нивото на производство, което искаме.“ Продължи, че трябва да има ясна визия за това какъв вид и какво ниво на производство ще позволи да се изхранват хората в ЕС при задоволително ниво на цени и безопасност. „Ние също трябва да играем своята роля в глобалното снабдяване с храни. Русия използва зърнените култури като стратегически инструмент. Очевидно всичко това трябва да се случи в условия, които зачитат околната среда и гарантират, че можем да поддържаме нивата на производство в дългосрочен план“, обясни Жулиен Денорманди.
- България приветства Съобщението на ЕК. Смята, че разходите и наличността на минерални торове трябва да продължат да бъдат приоритет, до прехода към използване на устойчиви видове тор или методи за торене.
- Страната ни счита, че е необходимо да се положат всички усилия за контрол и мониторинг на цените и доставките на торове за земеделските стопани, с оглед защита на производството и задоволяване на търсенето в ЕС.
- Страната ни подкрепя целите на Зеления пакт и произтичащите от него стратегически документи, но смята, че в краткосрочен и средносрочен план те следва да бъдат внимателно преосмислени през призмата на гарантирането на достатъчно храни на достъпни цени за всички граждани на ЕС.
Министър Иванов изрази мнение, че в началния етап на прилагането на Стратегическия план по ОСП приоритизиране на инвестиции, които намаляват зависимостта от газ, гориво и суровини като пестициди и торове, инвестиции в прецизно земеделие, намаляване на зависимостта от синтетични минерални торове и подкрепа за въглеродно земеделие трудно би било съвместимо със запазването на конкурентоспособността и по-добри доходи за фермерите.
Ситуацията на селскостопанските пазари
ЕК и държавите членки обмениха мнения относно състоянието на селскостопанските пазари, по-специално в резултат на нашествието в Украйна. Дискусията се съсредоточи върху въздействието върху производителите в краткосрочен и средносрочен план, нарастващите разходи за суровини като енергия, гориво, торове и фуражи, както и фактори, които може да повлияят на разходите и следователно на цените. Съветът възнамерява да следи отблизо ситуацията и е готов да приеме допълнителни мерки в изпълнение на разпоредбите на Договора за ЕС относно ролята на ОСП. Българската позиция по темата е:
- Страната ни приветства предприетите от Комисията мерки за извънредна подкрепа и облекчаване на положението за засегнатите сектори, но смята, че трябва да бъдат обсъдени допълнителни стимули за земеделските производители, както и по-голяма гъвкавост при тяхното изпълнение предвид спецификите на държавите членки.
- Страната ни иска да се разгледа възможността и за създаване на нова извънредна мярка по подобие т.нар. COVID мярка с максимален размер на общата подкрепа до 5% от общия принос на ЕЗФРСР.
- С оглед достигането на националния таван по отношение на помощта de minimis в Република България, предлагаме да се повишат индивидуалните и национални тавани.
- В сектор „Захар“ страната ни би искала да се регламентира преференциален достъп до суровини за рафинериите в държавите членки с дефицит на захарно цвекло.
- В сектор „Рибарство“ страната ни иска да бъдат предприети незабавни действия за отключване и на кризисни мерки и по текущия фонд ЕФМДР 2014-2020.
Комисар Войчеховски отчете широката подкрепа и от други страни за декларацията на 13 държави членки за извънредната мярка за подкрепа по ЕЗФРСР и заяви, че ще представи предложението на Колежа на комисарите. Комисар Войчеховски изтъкна, че ще подходи много сериозно към това искане.
Съветът на ЕС приема заключения относно въглеродното земеделие
В рамките на заседанието министрите проведоха ориентационен дебат по селскостопанските аспекти на Предложението за Регламент за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (and use, land use change and forestry/LULUCF) от Пакета на ЕС „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“), въз основа на предварително формулирани от Френското председателство въпроси за структуриране на дискусията. Целта на предложението на ЕК за преразглеждане на действащото законодателство е да се определи нова цел за поглъщания на въглерод от 310 милиона тона до 2030 г., което да доведе до неутралност по отношение на климата на равнището на ЕС в сектора на земеползването, горското стопанство и селското стопанство до 2035 г. Поглъщанията на въглерод, което означава поглъщането на CO2 от атмосферата и неговото съхранение, например чрез дървета или чрез опазване на богатите на въглерод почви, могат да играят решаваща роля за постигането на неутралност по отношение на климата. Съветът също така прие заключения относно съобщението на ЕК относно „Устойчиви въглеродни цикли“ от 15 декември 2021 г., в което се определят начините за стимулиране на практиките за улавяне на въглероден диоксид чрез земеделски методи, като част от усилията за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с поне 55% до 2030 г.
Докато Съветът изрази подкрепата си за преразглеждането, редица министри изразиха опасения, по-специално относно методологиите за изготвяне на инвентаризации и за отчитане на природните смущения при преследване на годишните цели. Държавите със значителни горски индустрии също поставиха под въпрос задължението съгласно регламента за споделяне на усилията да прехвърлят неизползваните си кредити по LULUCF на други държави-членки след 2030 г.
Страната ни принципно подкрепя хармонизирането на методите за извършване на инвентаризации, като същевременно счита, че следва да се отчетат националните особености и да се проявява по-голяма гъвкавост, на чиято база да се реализира справедливо разпределение на усилията на държавите членки за поглъщане на парниковите газове съобразно техните специфики и характеристики. Също така страната ни подкрепя разширяването на териториите, в които се отчитат въздействията на природни смущения.
Географски указания (GIs)
ЕК представи предложението си за преразглеждане на схемата за географски указания за селскостопански и хранителни продукти, което се очаква да бъде прието няколко дни преди заседанието на Съвета. Министър Иванов заяви, че страната ни приветства тази инициатива на ЕК и подчерта необходимостта от яснота за практическата страна по прилагането на предвидените новости. Той препотвърди и позцицията от Общата декларация на групата „Приятели на GIs“ относно новия преглед на политиката за качество, която е подкрепена от Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия (като наблюдател), Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Малта, Полша, Португалия, Румъния и Испания и представена на заседанието на Съвета на 21 март 2022 г. Преразглеждане на географските указания — информация от делегацията на Испания
Високопатогенна инфлуенца по птиците
Френското председателство информира министрите за здравната ситуация и работата, която в момента се провежда в Съвета по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците, засягаща предимно домашни птици и диви водолюбиви птици.
Материали и видеозаписи от проведеното на 07.04.2022 г. заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство можете да намерите ТУК!
Министър Иванов: В тази тежка ситуация усилията на ЕК и държавите членки трябва да са за гарантиране на продоволствената сигурност
Източници: www.consilium.europa.eu; www.gov.bg; www.mzh.government.bg; https://ruralnet.bg/
*Публикацията е актуализрана на 20.04.2022 г.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
- ЕК приема Временна рамка за държавни помощи при кризи в подкрепа на икономиката заради войната в Украйна
- Мерки на ЕК за подкрепа на земеделските производители и потребителите в ЕС и за глобална продоволствена сигурност
- 10 611 143 евро е определената за България извънредна помощ за приспособяване на производителите в селскостопанския сектор заради войната в Украйна
- Ще се преразглеждат ли стратегическите планове по ОСП 2023-2027 поради коренно променения контекст около войната в Украйна?
Зареждане ...