„Гарантиране на продоволствената сигурност – Ролята на селското стопанство и храните в ЕС за устойчивото глобално производство на храни“ бе темата на еформално заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство.
В нстваха еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски, еврокомисарят по здравеопазването и безопасността на храните Стела Кириакидес, генералният секретариат на Съвета, председателят на комисията по земеделие и развитие на селските райони на Европейския парламент Норберт Линс и други организации- COPA, COGECA, CEJA. Чешкият министър на земеделието министър Зденек Некула председателстваше заседанието. Специално поканени бяха и министрите на земеделието на Украйна, Грузия и Молдова.
Фокусът на дискусиите на министрите бе върху настоящите проблеми на продоволствената сигурност и бъдещите тенденции и решения, които да помогнат за намаляване на броя на гладуващите хора по света. Министрите обсъдиха: ситуацията на селскостопанските пазари; устойчивостта на европейското и световното производство на храни; новите тенденции, геномни техники.
Земеделските министри в Прага: ЕС трябва да засили продоволствената сигурност, да подобри устойчивостта на селското стопанство и да насърчи използването на съвременни техники в селското стопанство
Министрите се съгласиха, че сега ЕС трябва да действа по координиран начин, за да увеличи максимално устойчивото увеличение на селскостопанската продукция и да ускори използването на съвременни техники в селското стопанство.
„Въпреки че в Европейския съюз има достатъчно храна, пандемията и руската инвазия в Украйна задълбочиха хранителната криза в света. Имаме голямо предизвикателство в Съюза да увеличим устойчиво селскостопанското производство, да намалим хранителните отпадъци и да гарантираме, че хората около светът има достъп до качествена храна. Може би е време да преосмислим някои традиционни подходи към производството на храни в полза на новите съвременни техники„, каза министър Некула.
В контекста на продоволствената сигурност и разпределението на храни Микола Солски, министър на земеделието на Украйна, обобщи настоящите предизвикателства, пред които е изправена Украйна в тази област. Той също така подчерта значението на каналите за солидарност, улеснени от ЕС, и поиска тяхното по-нататъшно разширяване. Поради окупацията на няколко украински пристанища от руски войски, зърното от Украйна трябва да идва и по други пътища. „Според Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации, близо 40% от общия внос на пшеница в Африка идва от Русия и Украйна. Световната продоволствена програма, която изхранва около 125 милиона души, купува 50% от зърното си от Украйна. Солидарността коридорите имат смисъл и ние ще разгледаме възможностите за тяхното разширяване и укрепване като отделна тема на Съвета в Брюксел на 26 септември“, каза министър Некула.
Роман Хобза, д-р. от Института по биофизика на Академията на науките на Чехия говори в началото на министерската дискусия за новите геномни техники като потенциален иновативен инструмент за земеделския и хранително-вкусовия сектор в ЕС. В програмата на неформалната среща на земеделските министрите участва с презентация проф. Мирослав Трънка, учен от Института за изследване на глобалните промени към Академията на науките на Чехия, който отдавна участва в моделирането на въздействието на изменението на климата върху полските култури при настоящи и бъдещи условия.
Министрите се съгласиха, че ЕС трябва да реагира възможно най-бързо на развитието на съвременните тенденции и да не възпрепятства иновациите. Ето защо е важно да се промени остарялата законодателна рамка, с която ЕС регулира използването на съвременни методи за отглеждане на растения. Тази рамка не само ограничава европейските фермери, но и води до изтичане на топ експерти към страни извън Европейския съюз „Въпреки че войната в Украйна оказва неблагоприятно въздействие върху производството на храни, стоковите пазари, цените на енергията и по този начин върху всички нас, ние не трябва, като Европейски съюз, да се примиряваме да се грижим за ландшафта. Спешно се нуждаем от устойчиви на болести, вредители, суша и слана култури, които изискват по-малко пестициди и изкуствени торове. Ето защо се радвам, че комисарят ясно заяви готовността на Европейската комисия да представи предложения за законодателство в областта на растениевъдството в краткосрочен план, което ще помогне за решаване на текущи проблеми“, каза Некула.
Обсъдени бяха решенията на страните по отношение на предложената от ЕК на 22.07.2022 г. временна краткосрочна дерогация от правилата за сеитбооборот (ДЗЕС 7) и поддържането на минимален % непроизводствени площи/обекти върху обработваемата земя (ДЗЕС 8) за референтната 2023 година, които всяка страна трябва да включи в Стратегическия план по ОСП 2023-2027 взетото национално решение. Напредъкът в одобряването на стартегическите планове по ОСП на страните- членки, както и продължавашата работа на ЕК по отношение на вторичното законодателство на ЕС за ОСП 2023-2027 бяха коментирани от комисар Войчеховски по време на последвалата пресконференция.
Непосредствено преди неформалното заседание на земеделските министри, в периода 11 – 13 септември 2022 г. в Прага, се проведе среща на директорите на националните стратегически планове за ОСП 2023-2027, фокусирана върху Общата селскостопанска политика и стратегическите планове за ОСП на държавите членки.
Позицията на България
Министерски съвет (МС) на Република България одобри на 14.09.2022 г. позицията на България за неформалната среща на 14-16 септември в Прага. Позицията на страната ни беше представена от заместник-министъра на земеделието Георги Събев. В рамките на дискусията за осигуряване на продоволствена сигурност, за която от Чешко председателство бе предварително разпространен документ с въпроси, страната ни споделя „запазването на снабдяването с храни е от фундаментално значение за обществената сигурност, общественото здраве и политическата стабилност на страната. Необходимо е да се въведат мерки за минимизиране на рисковете от недостиг на хранителни продукти и осигуряване на продоволствената сигурност.„
По отношение на устойчивостта на европейското и световното производство на храни странати ни е на позиция „Повишаването на устойчивостта чрез намаляване на зависимостта на европейското селско стопанство от енергия, енергоемък внос и внос на фуражи сега е по-необходимо от всякога. Следва да се намерени балансирано решение за постигане на целите в областта на околната среда и запазването на конкурентоспособността на земеделските производители на Европейския съюз. Това не трябва да е за сметка на застрашаване на продоволствена сигурност и то на фона на променящите се цени на енергоизточници, торове и други средства за производство.“
България сподели проблемите в животновъдството, смущенията на пазара на слънчоглед и необходимостта от адекватна законодателна рамка в областта на биотехнологиите:
- „Брутната продукция в животновъдство в Република България се свива в дългосрочен период от време в целия подотрасъл, а добавената стойност постоянно пада. Цените на повечето продукти от животновъдството се увеличават, но не могат да компенсират допълнителното нарастване на разходите за производство. Това влошава възвращаемостта, а оттам обяснява и спадащия интерес към това производство и свиването на животновъдството.„;
- „безпокойство будят смущенията на пазара на слънчоглед, на който след временното либерализиране на търговията съгласно Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Украйна има внесени над 650 000 тона маслодаен слънчоглед с произход Украйна, което изправя българските земеделски стопани пред сериозни предизвикателства като затруднена реализация на произведения в страната слънчоглед, ограничени складове за съхранение на зърното и съответните разходи, ценови натиск„- В тази връзка България призова Комисията да обърне специално внимание на ситуацията на пазара на маслодайни култури и да приложи всички възможни инструменти, в т.ч. прилагането на извънредни мерки срещу смущения на пазара съгласно чл. 219 от Регламент 1308/2013.
- Страната е на мнение, че в „настоящата нестабилност на пазарите и непредсказуемост по веригите на доставка Европейския съюз трябва да реагира с адекватна законодателна рамка в областта на биотехнологиите и растителния репродуктивен материал, за да позволи на държавите членки и бизнес операторите да действат иновативно и срещу предизвикателствата на климата, болестите и вредителите по растенията„.
След представената българска позиция, еврокомисарят Януш Войчеховски, благодари за предоставената информация и заяви, че се очаква ситуацията да се нормализира, след отварянето на преработвателната индустрия в Украйна. „Вашето искане ще бъде разгледано и анализирано“, уточни още Войчеховски.
Запознайте се с публикацията на министерство на земеделието, отразяваща българското участието в неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, проведено в периода 14-16 септември 2022 г.България поиска от ЕК да приложи извънредни мерки срещу смущенията на зърнения пазар
Източник: https://czech-presidency.consilium.europa.eu/; https://www.facebook.com/EU2022CZpres; www.gov.bg; www.mzh.government.bg
ВИЖТЕ ОЩЕ:
- ЕК публикува кратък преглед на всеки одобрен стратегически план по ОСП 2023-2027
- ЕК одобри стратегическите планове по ОСП на Дания, Финландия, Франция, Ирландия, Полша, Португалия и Испания
- ЕК определи ясни и общи правила за мониторинг и оценка на изпълнението на стратегическите планове по ОСП
- ЕК разреши временна дерогация за 2023 г. на изискванията за сеитбооборот и поддържането на % непроизводствени площи. Националните власти имат 30 дневен срок за вземане на решение и уведомяване на ЕК.
Зареждане ...