Европейската комисия (ЕК) представи на 5 април 2022 г. предложения за актуализиране и модернизиране на Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП).
Всички говедовъдни, свиневъдни и птицевъдни стопанства с над 150 ЖЕ ще попаднат в обхвата на актуализираната ДЕП, говедовъдните стопанства са включени за първи път.
Преразгледаната рамка има за цел подпомагане на екологичната и кръговата трансформация на промишлеността в дългосрочен план. Това ще донесе значителни ползи за здравето и околната среда. В момента над 50 000 промишлени инсталации в ЕС — около 30 000 големи промишлени предприятия и около 20 000 големи птицеферми и свинеферми — са обхванати от ДЕП. Според ЕК на тези инсталации се дължат следните емисии на замърсители във въздуха в ЕС:
- около 50 % от емисиите на серни оксиди (SOx), тежки метали и други вредни вещества
- около 40 % от емисиите на парникови газове
- около 30 % от емисиите на азотни оксиди (NOx) и прахови частици (ФПЧ10).
Всички говедовъдни, свиневъдни и птицевъдни стопанства с над 150 ЖЕ ще попаднат в обхвата на ДЕП
По-големите говедовъдни стопанства и още свинеферми и птицеферми ще влязат в обхвата на ДЕП. Всички говедовъдни, свиневъдни и птицевъдни стопанства с над 150 животински единици (ЖЕ) ще попаднат в обхвата на директивата. Това ще доведе до увеличаване на обхванатите ферми за интензивно отглеждане на едър рогат добитък, свине и домашни птици — общо техният дял ще достигне 13 % от най-големите животновъдни стопанства в ЕС, като говедовъдните стопанства са включени за първи път. На тези общо 185 000 стопанства се дължат 60 % от емисиите на амоняк и 43 % от емисиите на метан от животновъдството в ЕС.
Предвижда се да се прилага облекчен разрешителен режим както за вече обхванатите от директивата 20 000 стопанства, така и за допълнителните 165 000 ферми, които ще попаднат в нейния обхват. Облекченият разрешителен режим е пропорционален на по-ниските рискове, свързани с фермите, в сравнение с промишлените инсталации, посочва ЕК. Ще се вземат предвид естеството, размерът, гъстотата и сложността на тези животновъдни стопанства, включително особеностите на системите за пасищно отглеждане на едър рогат добитък, при които животните пребивават само сезонно в затворени помещения, както и спектъра от въздействия, които те могат да оказват върху околната среда. Въпреки че разрешителното ще струва 2 400 евро на година за стопанство, то ще донесе множество ползи, свързани със здравето, околната среда и иновациите, смята ЕК.
Контролът на замърсяването на въздуха, почвата и водите/подпочвените води от тези стопанства ще гарантира, че животновъдните ферми ограничават в много по-голяма степен емисиите си на метан и амоняк. Обхватът на директивата ще се увеличи:
- от сегашните 18 % до 60 % от емисиите на амоняк
- от настоящите 3 % до 43 % от емисиите на метан.
В резултат се очаква общото замърсяване да намалее по следния начин:
- намаляване на емисиите на метан с 265 kt годишно (229 kt от говедовъдството и 36 kt от свиневъдството и птицевъдството)
- намаляване на емисиите на амоняк със 128 kt годишно (50 kt от говедовъдството и 78 kt от свиневъдството и птицевъдството).
Според изчисленията на ЕК паричното изражение на ползите за човешкото здраве от намаляването на метана и амоняка от стопанствата за едър рогат добитък, свине и домашни птици в резултат на разширяването на обхвата на ДЕП ще е 5,5 милиарда евро на година, без да се включва подобряването на екологичните системи.
Според ЕК, предложенията са замислени така, че да се сведе до минимум административната тежест, особено за животновъдните стопанства.
Преразгледаната директива има за цел възприемането на иновативни идеи и ускоряване на практическото им прилагане на място
Ще бъде създаден иновационен център за промишлена трансформация и емисии, който ще проучва най-новите техники в световен мащаб. Центърът ще разглежда и оценява нови процеси и техники и ако смята, че те са готови за прилагане в промишлен мащаб в кратък срок, ще ги включва в рамката за най-добрите налични техники като техники кандидати. Освен това операторите на инсталации ще могат да изпробват най-новите техники в собствените си инсталации в продължение на две години вместо сегашните девет месеца.
За да се гарантира, че операторите и държавите членки планират в перспектива, особено когато инвестират в нови технологии, операторите ще трябва да изготвят специфични за отделните инсталации планове за трансформация като част от своите системи за управление по отношение на околната среда. Тези планове ще показват как всяка инсталация ще допринесе за постигането на целите на ЕС за 2050 г. за нулево замърсяване, кръгова икономика и декарбонизация. ЕК уточнява, че ще бъде предоставено достатъчно време за това — до юни 2030 г. за инсталациите, различни от животновъдни стопанства, и най-рано до 2034 г. за останалите.
Изпълнителният заместник-председател за Европейския зелен пакт Франс Тимерманс заяви при представянето на предложението: „До 2050 г. в Европейския съюз въздухът, водата и околната среда като цяло не трябва да бъдат замърсявани в резултат от икономическата дейност. Днешните предложения ще дадат възможност за значително намаляване на вредните емисии от промишлените инсталации и най-големите животновъдни стопанства в Европа. С модернизирането на европейската рамка за емисиите от промишлеността сега има сигурност относно бъдещите правила за насочване на дългосрочните инвестиции, повишаване на енергийната и ресурсната независимост на Европа и насърчаване на иновациите.“
Представяйки правилата, комисарят по въпросите на околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс заяви: „Тези нови правила ще дадат възможност на големите промишлени предприятия и интензивното животновъдство да изиграят своята роля за постигането на целта на Европейския зелен пакт и неговата амбиция за нулево замърсяване. Ползите за човешкото здраве само от предприемането на действия в животновъдните стопанства биха възлезли на най-малко 5,5 милиарда евро годишно. Промените ще допринесат за създаване на повече работни места, както успешно показа секторът на екоиновациите в ЕС в миналото. Мерките за проактивно справяне със замърсяването, изменението на климата и кризите, свързани с биологичното разнообразие, могат да направят икономиката ни по-ефективна и по-устойчива.“
Следващи стъпки
В предложението на ЕК се предвижда държавите членки да разполагат с 18 месеца, за да транспонират тази директива в националното си законодателство, след като предложението бъде окончателно прието от Европейския парламент и от Съвета. След това ще бъдат разработени най-добрите налични техники и след като бъдат приети от ЕК, промишлените оператори ще разполагат с 4 години, а земеделските стопани — с 3 години, за да започнат да ги прилагат.
Реакции
Законодатели и близки до селскостопанската общност заинтересовани страни обвиниха изпълнителната власт на ЕС, че е изключена от реалността и създава допълнителна бюрокрация.
Предложеното преразглеждане е приветствано от екологични неправителствени организации, които работят в областта на устойчивостта на агрохранителния сектор, поради въздействието на интензивното животновъдство върху качеството на водата, въздуха и почвата „Изискването на тези гиганти в индустриалното животновъдство да получат разрешително за замърсяване е основният минимум за ЕС“- Марко Контиеро, директор по селскостопанска политика в европейския офис на Грийнпийс, цитиран от euractiv.com.
Проектът за правила обаче е посрещнат с остра критика от земеделския сектор, чието настроение беше обобщено от думите, използвани в Twitter от френския министър на земеделието Жулиен Денорманди, който нарече предложението „глупост“, която „не отчита реалността на нашите ферми“. Денорманди добавя, че френската делегация, която в момента председателства ЕС до края на юни, ще се бори „на ниво Съвет на ЕС, за да върне разума в текста“.
Основният въпрос е какъв праг ще определят законодателите на ЕС за прилагане на правилата срещу замърсяването във фермите
В предложението на ЕК директивата ще обхване всички промишлени ферми с повече от 150 ЖЕ. ЖЕ е референтна единица за изпълнителната власт на ЕС, която улеснява събирането на добитък от различни видове и възрасти. Една единица се състои от еквивалент на паша на една възрастна млечна крава, произвеждаща 3 000 килограма мляко годишно. Според тези изчисления 150 ЖЕ са еквивалентни на 150 възрастни крави, или 375 телета, или 10 000 кокошки носачки, или 500 прасета, или 300 свине майки. Но според COPA-COGECA в ЕС много семейни ферми ще попаднат в обхвата на директивата и ще бъдат класифицирани като агропромишлени инсталации поради този „счетоводен“ жаргон. „Толкова драматично намаляване на прага ще удари сериозно европейския модел на семейно земеделие с допълнителни разходи и тесни места“- Кристиан Ламбърт, президент на COPA, цитиран от euractiv.com. Асоциацията смята, че предложеният праг от 150 ЖЕ означава, че повече от 90% от производството на бройлери в Германия и Финландия ще се считат за „агропромишлени инсталации“ със същия дял като френските производители на свине, говеждо месо и млечни продукти.
„Да приемем, че имате ферма с около 100 млечни крави в планински район в Европа. Това индустриална ферма ли е? Не, не е.“- Денорманди, цитиран от euractiv.com в отговор на техен въпрос. За Денорманди предложеният праг може да задълбочи разделението между фермерите и Европа.
Euractiv.com посочва, че при неофициалното разпространение на предложението преди самото му публикуване, прагът първоначално е бил 100 ЖЕ, но комисарят по земеделието Войчеховски е поискал да се увеличат ЖЕ. Той също е изразил резерви относно използвания в предложението метод за определяне дали дадена ферма е промишлена или не, разчитащ само на броя на ЖЕ „Понякога и по-малък брой животни могат да бъдат обект на интензивно земеделие“. Войчеховски добавя, че това ще бъде предмет на по-нататъшно обсъждане.
Според ирландския евродепутат Колм Марки, предложението може да се превърне в „бюрократичен кошмар“ за фермерите „При времето за изчакване за лицензи в Ирландия в момента е девет месеца и екологичните инспекции, които се провеждат на всеки една до три години, се съмнявам дали изобщо имаме капацитет да предоставим това, което ЕС изисква“- Марки, цитиратн от euractiv.com.
ЕК оценява административните разходи за прилагане на новите правила, включително разходите за операторите, на 223 милиона евро.
Дори с окончателното приемане през следващата година, което остава да видим, прилагането на място ще започне едва през 2027 г., което е след пет години. След това операторите ще имат няколко години, за да се съобразят“- Франс Тимерманс, цитиран от euractiv.com.
Повече по темата четете в публикацията на ЕК 
„Зелен пакт — модернизиране на правилата на ЕС за емисиите от промишлеността с цел насочване на едрата промишленост към дългосрочен екологичен преход“
Източник: https://ec.europa.eu/commission/; www.euractiv.com; Julien Denormandie
ВИЖТЕ ОЩЕ:
До 21 април тече обществено обсъждане на правилата за прилагане на Механизма за възстановяване и устойчивост
Ще се преразглеждат ли стратегическите планове по ОСП 2023-2027 поради коренно променения контекст около войната в Украйна?
- До 26 април тече допитване на ЕК относно план за действие за по-добро управление на хранителните вещества
- До 2 май тече допитване на ЕК по разработването на правила на ЕС за сертифициране на поглъщането на въглерода
- ЕК предлага нови права на потребителите и забрана на заблуждаващите твърдения за екологосъобразност като „еко“, „зелен“ или „екологосъобразен“. До 29 май тече консултацията на ЕК!
- До 2 юни ЕК събира коментари относно преразглеждането на схемата на ЕС за географски указания
- Какви инвестиции ще се подкрепят чрез компонент „Устойчиво селско стопанство“ на одобрения от ЕК План за възстановяване и устойчивост?
Зареждане ...