Европейската комисия (ЕК) прие Временна рамка, която ще позволи на държавите членки да използват цялата гъвкавост, предвидена в правилата за държавната помощ, за да подпомогнат икономиката в контекста на епидемичния взрив от COVID-19. Също както много други мерки за подкрепа, които държавите членки могат да използват съгласно действащите правила за държавната помощ, Временната рамка позволява на държавите членки да гарантират, че всички видове предприятия имат достъп до достатъчно ликвидност, както и да не позволят на икономическата дейност да спира по време на епидемичния взрив от COVID-19 и след него. За това съобщи пресслужбата на ЕК, анонсирайки следните пет вида помощ предвидени във Временната рамка:
1) Преки безвъзмездни средства, избирателни данъчни предимства и авансови плащания: Държавите членки ще могат да въвеждат схеми за отпускане на максимум 800 000 EUR на дружество с цел посрещане на спешните му нужди от ликвидност.
Съгласно Временната рамка на ЕК за държавна помощ, фермерите вече ще могат да се възползват от максимална помощ от 100 000 евро на ферма. Компаниите за преработка и маркетинг на храни могат да се възползват от максимум 800 000 евро.Тази сума може да бъде допълнена с помощта „de minimis“. Този вид национална подкрепа, специфична за селскостопанския сектор, може да бъде предоставена от държавите-членки без предварително одобрение от ЕК.
2) Държавни гаранции за заеми, които дружествата са взели от банки: Държавите членки ще могат да предоставят държавни гаранции, за да гарантират, че банките ще продължат да отпускат заеми на клиентите, които се нуждаят от тях.
3) Субсидирани публични заеми за дружествата: Държавите членки ще могат да отпускат на дружествата заеми с изгодни лихвени проценти. Тези заеми могат да помогнат на предприятията да посрещнат непосредствените си нужди, свързани с оборотния капитал и инвестициите.
4) Предпазни мерки за банките, които отпускат държавна помощ на реалната икономика: Някои държави членки планират да се възползват от съществуващите способности на банките да отпускат заеми и да ги използват като канал за подкрепа на предприятията, по-специално на малките и средните предприятия. В Рамката се пояснява, че такава помощ се счита за пряка помощ за клиентите на банките, а не за самите банки, и се съдържат насоки за това как нарушаването на конкуренцията между банките да бъде сведено до минимум.
5) Застраховане на краткосрочни експортни кредити: С Рамката се въвежда допълнителна гъвкавост за начина, по който се доказва, че определени държави не представляват продаваеми рискове, което дава възможност на държавата да предоставя застраховане на краткосрочни експортни кредити, когато е необходимо.
Пресслужбата на ЕК пояснява, че Рамката ще бъде в сила до края на декември 2020 г., а Комисията ще прецени преди тази дата дали е нужно действието на Рамката да бъде удължено.
Източник: https://ec.europa.eu/commission; снимка: Европейската комисия в България
Зареждане ...