Среща на министрите на земеделието на страните от Вишеградската група (Чешка република, Унгария, Полша и Словашка република) и България, Хърватия, Румъния и Словения се проведе на 7-и октомври 2022 г. в гр. Пезинок, Словашка република.
Пресслужбата на министерството на земеделието (МЗм) съобщава, че сред дискутираните теми са били: въглеродното земеделие*, неговите възможности и предизвикателства пред държавите членки, свързани с настоящите инициативи на ниво ЕС; целите на Стратегията „От фермата до трапезата“ по отношение на продуктите за растителна защита; ситуацията на селскостопанските пазари в контекста на руската инвазия в Украйна.
Относно въглеродното земеделие: Министрите на земеделието от Вишеградскта група подписаха съвместна декларация относно въглеродното земеделие – възможности и предизвикателства за държавите членки, свързани с настоящите инициативи на ниво ЕС. С нея те подкрепят амбицията на Европейската комисия (ЕК) да представи законодателни предложения през тази година относно регулаторната рамка за сертифициране на поглъщанията на въглероден диоксид от атмосферата. По този начин ще се разшири земеделието с ниски въглеродни емисии като нов доброволен бизнес модел, фокусиран върху околната среда и способен да осигури допълнителен източник на доходи за фермерите. Според участниците в срещата, моделът на земеделие с ниски въглеродни емисии не трябва да причинява „непропорционални административни тежести“, нито да санкционира фермери. Аграрните министри призовават ЕК да проучи други алтернативни източници на финансиране и съфинансиране на нисковъглеродно земеделие в допълнение към Общата селскостопанска политика, като Европейския пазар на въглерод и др.
Относно ситуацията на селскостопанските пазари и и високите цени на енергоносителите министър Гечев каза „Трябва да има общ подход на Комисията, защото всяка от нашите държави трудно ще се справи с логистичните проблеми и с напрежението, специално при българските земеделски производители“. Според него е необходимо да се ограничи нелоялната конкуренция между земеделските производители, като посочи, че селскостопанските пазари и като цяло икономиките на страните членки на ЕС са изправени пред сериозни сътресения в последните години – пандемията Covid-19 и нейният ефект, както и ситуацията в Украйна. Той се аргументира, като каза, че в момента у нас се произвежда пшеница в много големи количества, спазват се всички европейски изкисвания по отношение на екологичните параметри, включително ползването само на разрешени препарати. „България е страна, която е изключителен приятел на Украйна, но стоките, които влизат от там не са произведени по същия стандарт и дебалансират сериозно вътрешния пазар в страните, които са близко до границата й. Получава се така, че ние изпълнявайки регламентираните стандарти, се лишаваме от много от препаратите, с които можем да повишим добивите си. Създава се нелоялна конкуренция на самите си производители“, посочи Гечев. Според него този подход трябва малко да се пообмисли, защото той не е изпълним в параметрите, които са предварително заложени „Мисля, че трябва да има единна позиция по темата на държавите от Вишеградската група, така че да има възможност Европейската комисия да разгледа и приеме нашите аргументи“. Българският служебен министър подчерта още „Променени са логистичните коридори, огромни количества от обемни продукти трябва да минат през други коридори и на практика нещото, което различава страните които седим около тази маса е, че ние сме много близо до военния конфликт. От тази гледна точка влиянието върху нашите икономики е малко по-различно, отколкото при държавите от Централна и Западна Европа. Цените на енергийните източници са много високи, държавите, компенсираме до колкото можем от собствените си бюджети, но това категорично трябва да се каже, че не стига да навакса загубите на земеделските производители. От една страна имаме над 30% увеличение на крайните продукти, което изменя търсенето от страна на потребителите на вътрешните пазари, от друга страна се променя целия пазар“. Той отбеляза, че има сериозно напрежение сред българските земеделски производители, като засега държавата съумява да води правилна политика, изразявайки подкрепата към Украйна, но Европейската комисия трябва да се намеси своевременно за решаване на проблема.
Източник: МЗм
ВИЖТЕ ОЩЕ:
- Съветът на ЕС по земеделие прие заключения относно въглеродното земеделие
- Земеделските министри на ЕС започнаха дискусии за създаването на законодателна рамка за въглеродното земеделие
- Въглеродното земеделие в съобщението на ЕК „Устойчиви въглеродни цикли“
- ЕК задейства инициативата за въглеродното земеделие. Публикувано е проучване за създаване и прилагане на механизми за въглеродно земеделие в ЕС.
*Въглеродно земеделие- контекст
Съгласно Европейския зелен пакт една от целите, договорени в рамките на законодателството на ЕС в областта на климата, е да се намалят емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г., за да се постигне неутралност по отношение на климата на равнището на ЕС до 2050 г. Поглъщанията на въглерод (т.е. улавянето на CO2 от атмосферата и неговото съхранение чрез различни средства, например с помощта на дървета и растения, както и чрез опазване на богатите на въглерод почви) могат да играят решаваща роля за постигането на неутралност по отношение на климата. Съобщението на Комисията относно „Устойчиви въглеродни цикли“, прието на 15 декември 2021 г. като част от пакета „Подготвени за цел 55“, има за цел да спомогне за разработването на устойчиви решения за поглъщане на въглерод и да предостави реални стимули за земеделските стопани. То представлява и първа стъпка към рамка за сертифициране на поглъщането на въглерод, която ще бъде предмет на законодателно предложение.
Зареждане ...