„Околната среда в Европа се намира в повратна точка. През следващото десетилетие имаме малка възможност да разширим обхвата на мерките за защита на природата, да намалим въздействието на изменението на климата и да свием драстично потреблението на природни ресурси.“, Ханс Брюнинкс, изпълнителен директор на ЕАОС
„Въпреки че европейската политика в областта на околната среда и климата е спомогнала за подобряване състоянието на околната среда през последните десетилетия, Европа не е постигнала достатъчен напредък и перспективите за околната среда през следващото десетилетие не са положителни“, сочи доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), публикуван в началото на декември 2019 г. и озаглавен „Околна среда в Европа — състояние и перспективи, 2020 г.“*
На 4 декември 2019 г. проф. Ханс Брюнинкс, който наскоро встъпи в длъжност като изпълнителен директор на ЕАОС, представи на официална среща в Съвета на Европа доклада на ЕАОС, а събитието бе излъчено пряко.
Според доклада на ЕАОС „Европа няма да постигне своите цели за 2030 г. без да предприеме спешни действия през следващите 10 години, за да се справи с тревожния темп на загуба на биологично разнообразие, което ще увеличи въздействието на изменението на климата и свръхпотреблението на природни ресурси“.
Изследването подчертава, че „Европа е изправена пред безпрецедентни по мащаб и неотложност предизвикателства, свързани с околната среда“. В доклада обаче се посочва, че има основание за надежда, на фона на повишената информираност на обществеността относно необходимостта от преминаване към устойчиво бъдеще, иновациите в технологиите, увеличаващите се обществени инициативи и засилването на действията на ЕС, като например Европейски зелен курс.
Докладът изтъква факта, че почвата, земеделските и горските практики са изправени пред сериозни негативни тенденции в Европа. Изследването показва, че използването на земята, замърсяването, изменението на климата и инвазивните чужди видове, както и селскостопанските практики, продължават да оказват сериозен натиск върху природния капитал, а именно световните запаси от природни дадености като почва, въздух и вода.
Задължителните мерки за екологизиране бяха въведени в реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) през 2013 г., като 30% от бюджета за директни плащания в текущия програмен период е насочен за подпомагане на фермерите в изпълнението на „зелени практики“ като диверсификация на културите, поддържането на постоянно затревени площи и екологично насочени площи. Страните на ЕС са задължени да заделят за мерки в областта на агроекологията, климат, биоразнобразие и биоземеделие минимум 30 % от бюджета на програмите за развитие на селските райони за периода 2014-2020. Европейската комисия предложи да увеличи дела на разходите за действията в областта на климата, до 40% от бюджета за ОСП след 2020 г.
„Но има огромни доказателства, че селското стопанство все още е основната заплаха за биологичното разнообразие и природния капитал в Европа – заради замърсяването на почвата, водата, въздуха и цялостната хранителна система“, казва Ханс Брюнинкс.
„Липсата на подходящо европейско законодателство за почвите допринася за почвената деградация в рамките на Европа“, посочват авторите на доклада и изтъкват, че „Липсата на цялостна и съгласувана политическа рамка за защита на поземлените и почвените ресурси в Европа е ключова пропаст, която намалява ефективността на съществуващите стимули и мерки и може да ограничи способността на Европа за постигане на бъдещите цели, свързани с развитието на зелена инфраструктура и биоикономиката“.
„Имахме два опита за политика относно земи и почви преди, но и двата се провалиха. Подобна политика все още липсва в ЕС “, каза Брюнинкс.
Изследването подчертава, че почвената деградацията не е добре обхваната от мониторинг, „често е скрита, но е широко разпространена и разнообразна“. Интензивното управление на земите води до отрицателни въздействия върху почвеното биоразнообразие, което е ключов двигател за кръговрата на въглерода и хранителните вещества при наземни екосистеми. Увеличават се доказателствата, че деградацията на земите и почвите имат големи икономически последици, имайки предвид, че разходите за предотвратяване на щети са значително по-ниски. Друга критична пропаст в неотдавнашното разработване на политики в ЕС, според Брюнинкс, е липсата на цялостен подход към хранителните системи, тъй като фокусът беше насочен главно към частта на селскостопанското производство като част хранителната верига. В този смисъл обявената стратегия „От фермата до вилицата“, предложена от новия председател на Комисията Урсула фон дер Лайен като новата дългосрочна и интегрирана политика в областта на храните, е стъпка в правилната посока.
„Конкуренцията за земя, неустойчивите практики и замърсяването влияят върху качеството на почвата.“ е друго ключово послание на доклада. Почвената ерозия заедно с дъждовни модели ще имат сериозно въздействие върху пшеницата и други култури в няколко области на Европа, според Брюнинкс. Това ще окаже влияние и върху стойността на земеделските земи, върху жизнеспособността на тези райони и върху целия икономически сектор в цяла Европа.
„Европейската политика цели да се развива биоикономиката, но докато новите приложения на биомасата и растящата консумация на храни и фуражи изискват увеличаване на селскостопанската продукция, земята за селскостопанска употреба е намаляла. Това води до нарастващ натиск върху наличната земеделска земя и почвените ресурси, което се изостря от въздействието на изменението на климата.“– друга съществена констатция в доклада на ЕАОС.
* Докладът „Околната среда в Европа — състояние и перспективи, 2020 г.“ се публикува от ЕАОС на всеки пет години и е 6-тият доклад, публикуван от ЕАОС от 1995 г. насам. Той предлага солидни и научно обосновани изводи за това как трябва да отговаряме на огромните и сложни предизвикателства, пред които сме изправени, например изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и замърсяването на въздуха и водата.
Източник: ЕАОС
Зареждане ...