Преговарящите на Съвета и на Европейския парламент постигнаха временно политическо споразумение, поставящо в закон целта на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. и намаляване на емисиите на парникови газове от поне 55% до 2030 г. спрямо 1990 г.
„Много сме доволни от временната сделка, постигната днес. Европейският закон за климата е „законът на законите“, който определя рамката на свързаното с климата законодателство на ЕС за следващите 30 години. ЕС е твърдо решен да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г. и днес можем да се гордеем, че сме поставили амбициозна климатична цел, която може да получи подкрепата на всички. С това споразумение ние изпращаме силен сигнал към света – точно преди срещата на върха на климата на лидера на 22 април – и проправяме пътя на Комисията да предложи своя климатичен пакет „годен за 55“ през юни.“, коментира Жоао Педро Матос Фернандес, министър на околната среда и действията по климата.
Що се отнася до целта за 2030 г., преговарящите се съгласиха относно необходимостта да се даде приоритет на намаляването на емисиите пред тяхното улавяне. За да се гарантира, че ще бъдат приложени достатъчно усилия за намаляване и предотвратяване на емисиите до 2030 г., те въведоха ограничение от 225 Mt CO2, еквивалентно на приноса на поглъщанията към нетната цел. Според постигнатото споразумение, Съюзът ще се стреми да постигне по-голям обем на поглъщане на въглерода до 2030 г.
Друг елемент на временното споразумение включват създаването на Европейски научен консултативен борд по изменението на климата, (European Scientific Advisory Board on Climate Change) съставен от 15 старши научни експерти от различни националности с не повече от 2 членове, притежаващи гражданството на една и съща държава-членка, за мандат от четири години. Този независим борд ще бъде натоварен да предоставя научни съвети и да докладва за мерки на ЕС, климатични цели и индикативни бюджети за парникови газове и тяхната съгласуваност с европейското законодателство в областта на климата и международните ангажименти на ЕС съгласно Парижкото споразумение.
Преговарящите се съгласиха, че Комисията ще предложи междинна климатична цел за 2040 г., ако е целесъобразно, най-късно в рамките на шест месеца след първата глобална инвентаризация, извършена съгласно Парижкото споразумение. В същото време тя ще публикува прогнозен индикативен бюджет на Съюза за парникови газове за периода 2030-2050, заедно със съответната методология. Бюджетът се определя като индикативен общ обем на нетните емисии на парникови газове (изразен като еквивалент на CO2 и предоставящ отделна информация за емисиите и поглъщането), които се очаква да бъдат емитирани през този период, без да се излагат на риск ангажиментите на Съюза по Парижкото споразумение.
Преговарящите се съгласиха също, че ЕК ще се ангажира със сектори на икономиката, които избират да изготвят индикативни доброволни пътни карти за постигане на целта на Съюза за неутралност на климата до 2050 г. Комисията ще наблюдава разработването на такива пътни карти, ще улеснява диалога на равнище ЕС и ще споделя най-добри практики сред съответните заинтересовани страни.
Временното споразумение също така поставя за цел ЕС да се стреми да постигне отрицателни емисии след 2050 г.
Политическото споразумение подлежи на одобрение от Съвета и Парламента преди да премине през официалните стъпки от процедурата по приемането му. То беше постигнато от португалското председателство на Съвета и представителите на Европейския парламент въз основа на мандати от съответните им институции.
Контекст
В заключенията си от 12 декември 2019 г. Европейският съвет се съгласи с целта за постигане на неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г. в съответствие с целите на Парижкото споразумение, като същевременно призна, че е необходимо да се създаде благоприятна рамка, която да е от полза за всички държави-членки и да включва адекватни инструменти, стимули, подкрепа и инвестиции, за да се осигури икономически ефективен, справедлив, както и социално балансиран и справедлив преход, като се вземат предвид различните национални обстоятелства по отношение на изходните точки.
На 4 март 2020 г. Европейската комисия прие предложението си за европейски закон за климата като важна част от Европейската зелена сделка. На 17 септември 2020 г. Комисията прие предложение за изменение на първоначалното си предложение, за да включи ревизирана цел на ЕС за намаляване на емисиите от поне 55% до 2030 г. Комисията също публикува съобщение относно целевия план за климата за 2030 г., придружено от цялостна оценка на въздействието.
На 10-11 декември Европейският съвет в своите заключения одобри обвързваща цел на ЕС за нетно вътрешно намаление от поне 55% на емисиите на парникови газове до 2030 г. в сравнение с 1990 г.
Съветът прие общ подход на 17 декември 2020 г., след което Съветът и Парламентът започнаха серия от тристранни срещи с цел осигуряване на споразумение по окончателния текст.
Източник: https://www.consilium.europa.eu/
ВИЖТЕ ОЩЕ:
До 27 април тече обществена консултация относно новата стратегия на ЕС за почвите
- ЕК прие нова стратегия за адаптация към изменението на климата
- ЕК публикува всеобхватна нова Стратегия за биологичното разнообразие 2030
- ЕК публикува Стратегията „От фермата до трапезата“
- Проучване „Зелената сделка и ОСП: политически импликации за адаптиране на земеделските практики и за запазване на природните ресурси на ЕС“
- Препоръките на ЕК по отношение на стратегическия план за ОСП вече са налични и на български език
- Трета версия на План за възстановяване и устойчивост на България. 871,7 млн. лева за компонент „Устойчиво селско стопанство“.
- Експертна визия за развитие на България до 2050 г. в „Учебник по бъдеща история на България“ на коалиция „За зелен рестарт“
- Онлайн кръгла маса на 27 април „Конкурентоспособност на българската икономика в контекста на Европейската зелена сделка“
Зареждане ...