В публикувано през юли 2021 г. ново проучване на Съвместния изследователски център на ЕК (Joint Research Centre/JRC) се показва как изборът на земеделските производители да приемат доброволни зелени практики се влияе от това колко вече са задължени да допринасят за околната среда.
Проучването установява, че колкото по -задължителни са изискванията към фермерите, толкова по -малка е вероятността те да дадат допълнителен доброволен принос. Въпреки това, ако задължителните изисквания са достатъчно амбициозни, положителното въздействие върху околната среда се компенсира повече.
В ЕС земеделските стопани получават подкрепа, за да защитят своите дейности и да насърчават продоволствената сигурност и устойчивото земеделие чрез общата селскостопанска политика (ОСП). Това включва финансова подкрепа за земеделските стопани, които възприемат или поддържат селскостопански практики, които спомагат за постигане на екологичните и климатичните цели.
Проучването на JRC изследва условията, при които фермерите са повече или по -малко склонни да приемат доброволни екологично чисти земеделски практики в допълнение към задължителните, за които имат анагажимент. За доброволните практики, колкото по -високо е нивото на директните плащания, получавани от земеделските производители, толкова по -голяма е вероятността те да предприемат такива екологични дейности.
Поведенческата наука/Behavioral science е сравнително нов подход за разбиране на селскостопанската политика в ЕС, който традиционно разчита на моделиране и друг анализ за предварително тестване на въздействието на различните варианти на политика. Например, във временното политическо споразумение относно новата ОСП, от държавите -членки на ЕС се изисква да изготвят стратегически планове за прилагане на политиката през следващите пет години. Поведенческите науки са един инструмент, който може да им помогне да направят това по-ефективно.
Как е проведен поведенческия експеримент?
За да проведат експеримента, 600 фермери от три държави от ЕС били разделени на две групи:
- Група 1, където целта е да се оцени въздействието на различните нива на задължителните практики върху доброволните такива, направени за околната среда, и
- Група 2, където целта е да се оцени въздействието на различните нива на дохода чрез директни плащания.
За първата група на всеки земеделски производител се дава постоянен доход (под формата на жетони), от който те са инструктирани да внесат 5 , 40 или 90 жетона като „задължителен принос за околната среда“. След това са били попитани колко допълнителни жетони доброволно биха допринесли за околната среда, за което са получили 90% обезщетение. Земеделските производители, задължени да внасят 40 жетона, са склонни да внасят по -малко на доброволни начала от тези, които са задължени да внасят само 5 жетона. Интересното е, че цялостният им принос се оказва приблизително същият.
За тези земеделски производители, задължени да внасят 90 жетона, доброволният им принос намалява допълнително, но не в същия размер. Това предполага, че положителен ефект върху околната среда може да бъде постигнат чрез комбинация от задължителни и доброволни вноски, но също така че високите задължителни вноски ще доведат до по -висок общ принос към околната среда.
Във втората група, земеделските стопани са получили 300, 265 или 215 жетона като „доход“ и им е било казано, че разликите се дължат на промени в плащанията им за доходи. След това са попитани с колко жетона биха допринесли за околната среда. Тези, които започват с повече жетони, вероятно ще направят по -добри доброволни вноски, което предполага, че когато фермерите смятат, че получават високи директни плащания, те също са готови да допринесат повече за околната среда.
Проучването „Farmers and the new green architecture of the EU common agricultural policy: a behavioural experiment „можете да изтеглитеТУК, както и информация за проведения експеримент „Infographic behavioural experiment with farmers“ ТУК.
Източник: https://ec.europa.eu
ВИЖТЕ ОЩЕ:
- За ноември се отлага гласуването на законодателния пакет за новата ОСП в европарламента
- Постигната е сделка за новата ОСП 2023-2027!
- ЕК ще иска от държавите-членки да коригират стратегическия си план по ОСП 2023-2027, ако не е достатъчно съгласуван със Зелената сделка.
- Фермерите на бъдещето – кои са те?
Зареждане ...