Фермерите на бъдещето – кои са те?

Разнообразието от профили и нововъзникващите подходи може да окаже дълбоко въздействие върху бъдещия облик на земеделието и евентуално да наруши утвърдените бизнес модели. Проучването идентифицира областите на фокус за запазване на устойчивостта на земеделието и продоволствената сигурност в бъдеще:

📌 последователни политики за по-разнообразна хранителна система с различни подходи към опазването на околната среда;

📌 възможност за трансформационна устойчивост на фермерите;

📌 управление на по-разнообразни и нестабилни мрежи от земеделските производители;

📌 нови форми на комуникация и връзки с гражданите и потребителите;

📌 преразглеждане на традиционната селскостопанска идентичност;

📌 променяща се взаимозависимост между фермерите и селските райони.

Обръщайки внимание на тези области, проучването очаква земеделските стопани и земеделието да допринесат активно за прехода към устойчивост до 2040 г., отговаряйки на обществените очаквания и като активна част от решението.

Фермери на бъдещето: 12 профила

Прогнозният анализ събра фермерите и заинтересованите страни в селскостопанските храни от индустрията, академичните среди, гражданското общество и правителството, за да проучат 14 мегатенденции и тяхното потенциално въздействие върху земеделието. Групата разгледа възможни бъдещи сценарии и създаде 12 профила на видовете фермери, които вероятно ще работят във все по-разнообразен селскостопански сектор до 2040 г.

Разработените в изследването „адаптивни“, „корпоративни“, „интензивни“ и „родови“ земеделски профили вземат много от добре установените характеристики на европейското земеделие и проектират тяхното развитие с очакваните технологични и социално-икономически промени.

Тези промени включват цифровизация и нови биотехнологии, както и развитието на селскостопанските пазари, моделите на потребление и икономическите неравенства.

Профилите на „контролирана среда“ и „базирани на клетки“ разглеждат нововъзникващите и потенциално нови технологии за хранителни продукти и други свързани производства.

„Социални грижи“, „регенеративни“ и „градски“ профили изследват социалните тенденции по-задълбочено. Тези тенденции включват урбанизация, здраве и благосъстояние, изграждане на общността и предефиниране на връзката ни с природата.

Профилите „Начин на живот“, „сериозно хоби“ и „осигуряване на общност“ се сливат около социално-културните тенденции. Това са тенденции като променящия се характер на работата, „връщане към земята“ и бавна храна, неформални знания и неформални мрежи за управление.

Установени фермерски профили:

1.  Адаптивен – диверсифициран: Използва най-добре всички потенциални ресурси на фермата, за да увеличи максимално печалбата чрез диверсификация на дейностите и адаптиране към новите обществени изисквания.
2. Интензивно – специализиран: Максимално производство на селскостопански стоки с възможно най-добро качество, както се изисква от веригата на доставки, за да се максимизира печалбата.
3. Родови – традиция и семейство: Поддържане на фермата като наследство от минали поколения, за да се предаде на следващите поколения, като се постигне адекватна печалба, за да се издържат.
4. Развлекателен – с нестопанска цел: Управлява фермерския бизнес като развлекателна дейност  без очакване за реализиране на печалба (и поемане на някои загуби).
5. Полу-издръжка: Поддържане на земеделието като средство за самообезпечаване и препитание.
6.  Корпоративен: Максимизиране на акционерната стойност на компанията и адаптиране на ролята на земеделската дейност към цялостната корпоративна стратегия.

 

Нововъзникващи фермерски профили:

7. Регенеративен: Създаване на устойчива хранителна система чрез регенеративна земеделска дейност, която подобрява състоянието на екосистемата на фермата.
8. Социално земеделие: Поддържане на фермерската дейност като услуга за подобряване на здравето и благосъстоянието на близките общности чрез социални дейности и грижи.
9. Начин на живот – нео-селски: Преместване в провинцията, за да подобряване качеството на живот, стартиране на земеделска дейност, с цел да се  допринесе за развитието на селските райони.
10. Градско микро земеделие: Вграждане на производството на храни в градовете, където е концентрирана по-голямата част от човешката дейност и търсенето на храна.
11. Земеделие с контролирана среда на закрито: Разработване на стартиращи предприятия в областта на технологиите, които променят настоящия селскостопански модел и позволяват производството на храна по нови начини (безпочвено високотехнологично вертикално земеделие).
12. Биотехнологично стартиране: Разработване на биотехнологични процеси за производство на храна без земеделска дейност (клетъчно земеделие – алтернативни храни, биотехнологични предприемачи, произвеждащи от култивирани клетки).

Тези 12 фермерски профила са създадени, за да осигурят основа за структурирани разговори за бъдещето. Те не са предназначени да бъдат емпирично добре установени профили или да предполагат някаква категоризация, която ще бъде използвана извън целта на това проучване, утончват авторите на доклада.

Източник: https://ec.europa.eu