Европейската комисия (ЕК) не се е възползвала от потенциала на големите информационни масиви, за да извършва анализи и въз основа на тях да разработва Общата селскостопанска политика (ОСП), твърди Европейската сметна палата (ЕСП) в публикувания нов „Специален доклад 16/2022: Използване на данни в Общата селскостопанска политика – Нереализиран потенциал на големите информационни масиви при оценяването на политиката“.
Чрез извършения одит ЕСП провери дали ЕК използва пълноценно данните и методите за техния анализ при разработването, мониторинга и оценката на ОСП. Одиторите констатират, че въпреки наличието на голям обем данни, подходящи за разработването, наблюдението и оценката на ОСП, понастоящем използваните инструменти и данни не осигуряват част от информацията, необходима за изготвянето на политиката на ниво ЕС въз основа на солидна информация. В резултат на това ЕК не разполага с достатъчно доказателства за цялостен анализ на нуждите на ОСП и въздействието от нея.
За ОСП се изразходва повече от една трета от бюджета на ЕС — 408 млрд. евро за периода 2014—2020 г. Чрез тази политика ЕК е в състояние да подпомага дейностите на държавите членки, като определя цели, често взаимосвързани, вариращи от осигуряване на производството на храни и засилване на опазването на околната среда до поддържане на поминъка на земеделските стопани и развитие на селските райони. За да определи дали нейните инструменти на политика ефективно отговарят на тези цели, ЕК се нуждае от данни от множество източници, за да установи причинно-следствена връзка между дадена мярка по ОСП и резултатите от нея.
„Данните са най-важният фактор при разработването на добра политика, а големите информационни масиви също така се превръщат в златен стандарт в селското стопанство“, заяви Жоел Елвингер, член на ЕСП, отговарящ за доклада. „Европейската комисия следва да прилага в по-голяма степен анализа на данни и да полага повече усилия, за да използва потенциала на големите информационни масиви за анализиране на ОСП въз основа на обширна фактическа информация.“
Най–напред ЕСП провери как ЕК е използвала наличните данни за анализ на политиката през последните години и дали те са
достатъчни. След това одиторите разглеждат какво предприема ЕК, за да се справи с пропуските в данните, включително използването на големи информационни масиви. Обхватът на одита включва разработване на политика, мониторинг по време на изпълнението ѝ и оценка. Одитът обхваща периода от 2015 г. до февруари 2022 г. Оценката на управлението на данните по ОСП е от значение, тъй като докладът на ЕСП може да окаже въздействие както върху ОСП, започваща през 2023 г., така и върху ОСП след 2027 г. Основната отговорност за ОСП се носи
от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК, поясняват одиторите.
ЕСП констатира, че:
- ЕК разполага с голямо количество данни за разработване, мониторинг и оценка на ОСП;
- ЕК използва конвенционални инструменти като електронни таблици, за да анализира данните, които събира от държавите членки.
- Настоящите данни и инструменти не съдържат някои съществени елементи (напр. подробности за прилаганите екологични практики и за доходите от дейности извън земеделското стопанство), които са необходими за добре информирано разработване на политики;
- ЕК е предприела няколко законодателни и други инициативи за по–добро използване на съществуващите данни, но остават пречки пред пълноценното използване на събраните данни. Такива пречки са например липсата на стандартизация и ограниченията поради агрегирането на данните. Това намалява наличността и използваемостта на данните.
ЕСП посочва основните бариери по отношение на данните по етапи на събирането и обработката им:
— например за селскостопанските вложени ресурси (напр. количество на приложените химически и нехимически пестициди, количество на приложените минерални/органични торове и за коя култура) и за земеделските практики с въздействие върху околната среда;
— недостъпност на данните — информацията на равнище земеделско стопанство се притежава, управлява и съхранява в местна интегрирана
система за администриране и контрол (ИСАК) на държавите членки, до която ЕК има ограничен достъп;
— ЕК получава предимно агрегирани данни от държавите членки, което ограничава степента, в която тя може да извлече полза от тях;
— ограничения за комбиниране на източници на данни, например поради липсата на общ идентификатор.
Според одиторите, в резултат на това ЕК разполага с частична информация за базовото равнище или за въздействието на политиката в области като доходи на земеделските стопани от дейности извън стопанството, екологична информация/практики и социално–икономическо развитие. Тези пропуски в наличността на данни се отразяват върху качеството на някои оценки, които следва да се основават на доказателства, и оценките на въздействието.
Одиторите акцентират в доклада, че в световен мащаб организациите използват все повече „големи информационни масиви“, което им дава възможност да си служат с данни, които са били събрани по различни начини. В доклада ЕСП разглежда „големите информационни масиви“ като данни, които са твърде сложни или твърде големи за традиционните системи за обработка на данни и които изискват усъвършенствани инструменти и изчислителна мощ.
Селското стопанство е сектор, в който все повече се прилагат цифрови иновации и технологии, признават одиторите, представяйки примери за цифрови технологии в селското стопанство и посочват, че публичният сектор може да използва много от тези технологии. Технологичният напредък може да съкрати сроковете за изготвяне на политики и да разшири базата от полезни данни за вземане на политически решения. Тези подобрения позволяват на правителствата да приемат политики, основани на данни, по–специално като дават възможност за:
— по–добро разбиране на въздействията на селското стопанство върху околната среда и за формулиране на цели на политиката, които са насочени към тези въздействия по цялостен начин;
— разработване на диференцирани и целенасочени политики;
— прилагане на нови системи за мониторинг, основани на данни.
Препоръки на ЕСП към ЕК:
- Препоръка 1 — Създаване на рамка за използване на дезагрегирани данни от ИСАК;
- Препоръка 2 — Използване в по–голяма степен и развиване на източниците на данни, за да се отговори на нуждите на политиката.
Запознайте се със Специален доклад 16/2022: Използване на данни в Общата селскостопанска политика – Нереализиран потенциал на големите информационни масиви при оценяването на политиката
Източник: ЕСП
Зареждане ...