Съвместният изследователски център (JRC/Joint Research Centre)* на Европейската комисия (ЕК) разработи нова глобална база данни за емисиите на храни (EDGAR-FOOD) за оценка на емисиите на парникови газове (ПГ) за годините 1990-2015. Това е първата база данни за емисиите на ПГ, обхващаща всички страни и сектори на хранителната система, от производството до обезвреждането. Базата данни EDGAR-FOOD е представена в Nature Food Journal. EDGAR-FOOD се основава на базата данни за емисиите на JRC за глобални атмосферни изследвания (EDGAR), допълнена с емисии на земеползване / промяна на земеползването от базата данни за емисии FAOSTAT .

Пълнотата на базата данни EDGAR-FOOD е важен актив за мониторинг на емисиите на парникови газове в глобалната хранителна система като част от интегрираните стратегии за намаляване на емисиите на парникови газове за хранителната система, като стратегията на Европейската комисия „От фермата до трапезата“.

След като храната е отгледана, събрана или уловена, тя трябва да бъде транспортирана, преработена, опакована, разпределена и сготвена, а след това всички остатъци да бъдат изхвърлени. Всички тези стъпки използват енергия и водят до разпространение на преки и непреки емисии в повечето икономически сектори по света. EDGAR-FOOD предоставя безпрецедентна картина на това как една развиваща се хранителна система реагира на еволюцията на световното население през последните 25 години, задвижвана, наред с други, от промени в благосъстоянието, хранителните навици и свързаните с храната технологии.

„Хранителните системи са отговорни за една трета от глобалните антропогенни емисии на парникови газове„

Това сочат резултатите от ново проучване на JRC, проведено от изследователи на JRC и FAO, което е публикувано в Nature Food Journal и е озаглавено „Food systems are responsible for a third of global anthropogenic GHG emissions“.

Основни констатации

  • Една трета от глобалните и 30% от емисиите на парникови газове в ЕС (страните от ЕС 27 варират от 25 до 42%) идват от хранителната система.
  • Глобалната хранителна система става все по-енергоемка, като почти една трета от емисиите от хранителната система идват директно от потреблението на енергия. В световен мащаб потреблението на енергия в рамките на фермата също се увеличава.
  • Средно хранителната система произвежда 2 тона емисии на еквивалент въглероден диоксид (CO2eq) на човек всяка година.
  • Около половината от емисиите на парникови газове са CO2, главно свързани с промяната на земеползването и енергията, една трета е метанът (CH4) поради добитъка и производството на ориз, но също и управлението на отпадъците; по-голямата част от останалите се отделя като N2O от азотни торове. F-газовете все още играят второстепенна роля, но те се увеличават.
  • Емисиите от сектора на търговията на дребно нарастват бързо (до 3 пъти по-високи емисии в сравнение с 1990 г.) на глобално ниво. Функциониращата „студена верига“ е важна за намаляване на развалянето на храната; Понастоящем промишленото и битовото охлаждане представляват 5% от глобалните емисии на парникови газове, но поради ниския капацитет за охлаждане на глава от населението в развиващите се страни тяхното значение вероятно ще се увеличи.

Към по-устойчив и информиран модел на потребление

Гражданите на ЕС очакват устойчива храна с ниски отлагания на парникови газове и са необходими прозрачни, стабилни данни, за да се разбере сложността на хранителните системи, да се анализират емисиите от различните етапи на храните и да се подкрепи разработването на политически инструменти за преход към по-устойчив и информиран модел на потребление.

Ефективните политики за трансформиране на хранителните системи към устойчивост трябва да бъдат всеобхватни и да предоставят отговори както за икономиката, така и за потребителите, с адекватна информация.

Делът на емисиите на парникови газове, свързани с използването на енергия и промишлената преработка, се увеличава. Следователно хранителната система ще трябва да инвестира в технологии за енергийна ефективност и декарбонизация, за да намали емисиите на парникови газове, в допълнение към наземните технологии за смекчаване в рамките на и извън фермата.

Източник: JRС; www.nature.com; https://pixabay.com/

* Съвместният изследователски център е вътрешната научна служба на Европейската комисия. Той предоставя независими, базирани на научни изследвания съвети в подкрепа на изготвянето на политиките на ЕС. Повече за JRC можете да научите в интернет страницата: https://ec.europa.eu/jrc

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Абонирай се за нашия бюлетин.

Абонирахте се успешно!