Европейската комисия (ЕК) представи нова „Стратегия на ЕС за почвите 2030-Извличане на ползите от здравите почви за хората, храната, природата и климата“ („EU Soil Strategy for 2030- Reaping the benefits of healthy soils for people, food, nature and climate“).

На 17 ноември 2021 г. ЕК прие три нови инициативи, необходими за превръщането на Европейския зелен пакт в реалност. Комисията представи нова Стратегия на ЕС за почвите с цел възстановяване, устойчивост и подходяща защита на всички европейски почви до 2050 г.

Нова Стратегия за почвите на ЕС

Изчислено е, че около 60 до 70% от почвите в ЕС не са в добро състояние. Земята и почвата продължават да са обект на тежки процеси на деградация като ерозия, уплътняване, намаляване на органичната материя, замърсяване, загуба на биоразнообразие, засоляване и запечатване. Тези щети са резултат от неустойчиво използване и управление на земята, прекомерна експлоатация и емисии на замърсители. В Европа всяка година в резултат от ерозията се губят около 1 милиард тона почва.

В Стратегията се подчертава, че почвата е домакин на повече от 25% от цялото биоразнообразие на планетата и е основата на хранителните вериги, подхранващи човечеството и надземното биоразнообразие. Същевременно здравите почви са основата за 95% от храната, която ядем.

Новата стратегия поставя рамка с конкретни мерки за опазване, възстановяване и устойчиво използване на почвите и предлага набор от доброволни и правно обвързващи мерки. Нейната цел е да увеличи въглерода в почвата в земеделските земи, да се бори с опустиняването, да възстанови деградиралата земя и почва и да гарантира, че до 2050 г. всички почвени екосистеми ще бъдат в здраво състояние.

В нея също така се призовава за гарантиране на същото ниво на защита на почвата, каквото важи за водата, морската среда и въздуха в ЕС. Предвижда се това да стане чрез нов закон за здравето на почвите, след оценка на въздействието и широки консултации със заинтересованите страни и държавите-членки.

Стратегията мобилизира необходимата обществена ангажираност и финансови ресурси, споделени знания и насърчава практики за устойчиво управление на почвите и мониторинг, подкрепяйки амбицията на ЕС за глобални действия върху почвата.

Средносрочните цели на стратегията до 2030 г. 

  • Борба с опустиняването, възстановяване на деградиралата земя и почва, включително земя, засегната от опустиняване, суша и наводнения, стремеж за постигане на свят, неутрален по отношение на деградацията на земята;
  • Възстановяват се значителни площи от деградирали и богати на въглерод екосистеми, включително почви;
  •  Постигане на нетно отстраняване на парникови газове в ЕС от 310 милиона тона CO2 еквивалент на година за сектор земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство (LULUCF);
  •  Достигане на добър екологичен и химичен статус на повърхностните води и добър екологичен и количествен статус на подземните води до 2027;
  • Намаляване загубите на хранителни вещества с поне 50%, намаляване на общата употреба и риска от химически пестициди с 50% и намаляване използването на по-опасни пестициди с 50% до 2030;
  •  Постигане на значителен напредък в ремедиацията на замърсени места.

Дългосрочните цели на стратегията до 2050 г. 

  • Без нетни загуби на земя;
  • Замърсяването на почвата трябва да бъде намалено до нива, които вече не се считат за вредни за човешкото здраве и естествените екосистеми; зачитане на границите, с които нашата планета може да се справи, като по този начин се създаде среда без токсични вещества;
  • Постигане на неутрална по отношение на климата Европа и като първа стъпка, цел за постигане на климатична неутралност при земите в ЕС до 2035 г.;
  • Постигане за ЕС на общество, устойчиво на климата, напълно адаптирано към неизбежните въздействия на изменение на климата до 2050.

Действия

Стратегията съдържа няколко ключови действия:

  • внасяне на специално законодателно предложение относно здравето на почвите до 2023 г., за да се даде възможност за постигане на целите на стратегията на ЕС за почвите и за постигане на добро здраве на почвите до 2050 г.
  • превръщане на устойчивото управление на почвите в новото нормално чрез предлагане на схема за собствениците на земи за безплатно тестване почвите им, насърчаване на устойчивото управление на почвите чрез ОСП и споделяне на най-добри практики
  • обмисляне на предложения за правно обвързващи цели за ограничаване дренажа на влажни зони и органични почви, за възстановяване на управляваните и отводнените торфища, с цел смекчаване и адаптиране към изменението на климата
  • проучване на потоците от изкопни почви и оценка на необходимостта и потенциала за правно обвързващ „паспорт на почвата“ за стимулиране на кръговата икономика и подобряване на повторната употреба на чиста почва
  • възстановяване на деградиралите почви и възстановяване на замърсените терени
  • предотвратяване на опустиняването чрез разработване на обща методология за оценка на опустиняването и деградацията на земите
  • увеличаване на научните изследвания, данните и мониторинга на почвите
  • мобилизиране на обществена ангажираност и необходимите финансови ресурси

 

Дефиниция на ЕС за здрава почва 

Почвите са здрави, когато са в добро химично, биологично и физично състояние и по този начин могат непрекъснато да предоставят възможно най-много от следните екосистемни услуги:

  • осигуряване на производство на храни и биомаса, включително в селското и горското стопанство;
  • абсорбират, съхраняват, филтрират водата, трансформират хранителни вещества като по този начин защитават подземните водни тела;
  •  осигуряват основата за живот и биоразнообразие, включително местообитания, видове и гени;
  •  действат като въглероден резервоар;
  •  осигуряват физическа платформа и културни услуги за хората и техните дейности;
  •  действат като източник на суровини;
  •  представляват архив на геоложкото, геоморфоложкото и археологическото наследство.

👉„Стратегия на ЕС за почвите 2030-Извличане на ползите от здравите почви за хората, храната, природата и климата“ 👉ТУК!

Другите две нови инициативи на ЕК

Заедно със Стратегията за почвите 2030, ЕК предложи и нови правила за овладяване на обезлесяването в ЕС (👉Proposal for a new Regulation to curb EU-driven deforestation and forest degradation), както и нови правила за улесняване на превоза на отпадъци в рамките на ЕС с цел стимулиране на кръговата икономика и справяне с износа на незаконни отпадъци и свързаните с отпадъците предизвикателства пред трети държави (👉Proposal for a revised Regulation on waste shipments). От ЕК поясняват, че с тези предложения се представят инструментите за преминаване към кръгова икономика, опазване на природата и за повишаване на екологичните стандарти в Европейския съюз и по света.

За да успеем в глобалната борба срещу кризите на климата и биоразнообразието, трябва да поемем отговорността да действаме както у нас, така и в чужбина. Регламентът за обезлесяването отговаря на призивите на гражданите за минимизиране на европейския принос за обезлесяването и насърчаване на устойчивото потребление. Новите правила за управление на превозите на отпадъци ще стимулират кръговата икономика и ще гарантират, че износът на отпадъци не вреди на околната среда или човешкото здраве на други места. Нашата почвена стратегия ще направи земята здрава и устойчива, получавайки павната защита, от която се нуждае.„, Франс Тимерман, заместник-председател на ЕК, отговарящ за Европейския зелен пакт.

 

Комисарят по въпросите на околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс заяви „Ако очакваме по-амбициозни политики в областта на климата и околната среда от нашите партньори, трябва самите ние да престанем да изнасяме замърсяване и да не подкрепяме обезлесяването. Регламентите за обезлесяването и превоза на отпадъци, които представяме, са най-амбициозните досега законодателни актове, целящи справяне с тези проблеми по света. С тези предложения поемаме нашата отговорност и преминаваме към действия, като намаляваме въздействието си върху замърсяването и загубата на биологично разнообразие в световен мащаб. Предлагаме и новаторска Стратегия на ЕС за почвите със силна политическа програма, чиято цел е да им се осигури същото равнище на защита, каквото имат водата, морската среда и въздухът.“

Източници: https://ec.europa.eu; EUAgri

ВИЖТЕ ОЩЕ: 

Абонирай се за нашия бюлетин.

Абонирахте се успешно!