Политическият компромис за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023-2027, постигнат на 25 юни 2021 г., предвижда всяка държава-членка да представи предложение за стратегически план за ОСП до 1 януари 2022 г. След това Европейската комисия ще разполага с 6 месеца, за да вземе решение за плана, като спести време за необходимите ревизии.

Европейската комисия (ЕК или Комисията) ще има възможността да поиска от дадена държава-членка да коригира стратегическия си план по ОСП 2023-2027, ако той не е достатъчно съгласуван със Зелената сделка.

ЕК публикува на 23 юли 2021 г. информация за актуалното състояние на диалога между държавите-членки и Комисията по отношение на подготовката на националните Стратегически планове по ОСП 2023-2027.

Комисията посочва, че докато някои технически елементи на правната рамка за ОСП 2023-2027 трябва да бъдат завършени чрез делегирани актове и актове за изпълнение на ЕК, споразумението насочва вниманието към подготовката, одобрението и прилагането на стратегическите планове по ОСП.

ЕК информира, че понастоящем се засилва подготвителната работа за стратегическите планове по ОСП и Комисията продължава да подкрепя държавите-членки в тази работа на различни нива „Неформалните двустранни контакти с държавите-членки са важни и силно насърчавани от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“. Тези контакти ще спомогнат за подобряване на качеството и стратегическата ориентация на плановете.“

Политическото споразумение предвижда оценката на стратегическите планове да се извършва въз основа на правно обвързващи текстове, като в същото време се оценява „съгласуваността и приноса“ на плановете към целите на Зелената сделка. Това означава, че Комисията ще има възможността да поиска от дадената държава да коригира стратегическия си план, ако той не е достатъчно „съгласуван“ със Зелената сделка. Комисията посочва:

  • „Уместността на целите на Зелената сделка произтича от конкретните цели на ОСП. Тези цели имат за цел устойчиво земеделие от икономическа, екологична и социална гледна точка. Зелената сделка формулира това предизвикателство и излага общи амбиции на ЕС, които са отразени в малкото избрани цели за области, които трябва да бъдат преодолени, за да постигнат наистина устойчивост. Стратегическите планове по ОСП ще изиграят ключова роля за гарантиране, че всички държави-членки ще изпълняват заедно тези цели на ЕС.
  • Конкретно, Комисията ще поиска от държавата-членка да преразгледа своя проект на план, когато предложените мерки не отговарят на стратегическите предизвикателства. Тези стратегически предизвикателства са идентифицирани в така наречената „оценка на нуждите“ на всяка държава-членка и също са формулирани в препоръките, отправени от Комисията до всяка държава-членка през декември 2020 г.
  • Препоръките ще служат като отправни точки за Комисията при нейната оценка, но Комисията ще вземе предвид и други елементи, включително доказателства, предоставени от държавите-членки, и ще основава оценката на критериите и указанията, посочени в Регламента за стратегическите планове на ОСП.
  • Ако всички планове на ОСП се справят с основните причини за проблемите на национално ниво и използват разумно ресурсите на ОСП, трябва да сме в добра позиция да постигнем достатъчно ниво на принос към Зелената сделка, в дух на отговорност и солидарност.“

Комисията посочва основните въпроси, които държавите-членки задават към нея при редовната комуникация, касаеща разработването на стратегическите планове Обхватът на въпросите, повдигнати от държавите-членки, е много широк. Разгледани са всички аспекти на стратегическия план по ОСП, включително много технически въпроси. Стратегическите планове по ОСП се отнасят до значителен размер на финансова подкрепа, която трябва да бъде програмирана и администрирана правилно. Приносът на стратегическите планове по ОСП към екологичните предизвикателства е важен аспект на дискусиите, които се провеждат.“

По отношение на еко-схемите, които са нова характеристика на ОСП от 2023 г, Комисията отбелязва, че „някои се опасяват, че тяхната дефиниция и амбиция ще се различават прекомерно в различните държави“. ЕК разкрива как ще гарантира, че еко-схемите, определени от държавите, изпълняват своята роля Еко-схемите наистина ще играят много важна роля в новата ОСП и свободата, предоставена на държавите-членки да проектират тези схеми, има за цел да направи тези схеми ефективни. Единният подход, подходящ за всички, който понастоящем съществува с мерките за „екологизиране“, не беше успешен. Следователно разликите между еко-схемите не трябва да се разглеждат като опасност, а по-скоро като възможност за справяне с ключовите предизвикателства, пред които е изправена всяка държава-членка или регион. В същото време трябва да сме сигурни, че еко-схемите са ефективни. Всъщност Комисията прави преглед на еко-схемите въз основа на опит с подобни схеми, които понастоящем съществуват като част от програмите за развитие на селските райони.“

Комисията споделя, че вече е получила по-малки или по-големи части от стратегическите планове на повечето държави-членки и е наясно, че някои държави-членки се консултират със заинтересованите страни и широката общественост по своите проекти на планове.

Комисията разяснява, че в рамките на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК са създадени „географски хъбове“, натоварени да помагат на всяка държава-членка да разработи своите стратегически планове. Тези хъбове представляват национални екипи, които събират знания и опит на държавите-членки в различни части на ОСП, и в които участват също и експерти. От Комисията поясняват, че „Групите работят под ръководството и с подкрепата на йерархията на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, а също така ще подкрепят работата по оценка на плановете.“

Комисията посочва, че проведената на 20 юли среща на високо ниво с 27-те страни за обсъждане на следващите стъпки по отношение на подготовката на стратегическите планове по ОСП „бележи промяна във фокуса от преговори за реформата на ОСП към подготовка на бъдещите стратегически планове.“

Държавите трябва да представят своите планове по ОСП 2023- 2027 до края на годината, а Комисията посочва следващите срокове до тогава:

  • „Съветът и Парламентът трябва да финализират основните правни актове. Преводите са задължителни и правните текстове на тези преводи трябва да бъдат внимателно проверени. Освен това трябва да се осъществи официалното одобрение на правния текст. Разбираме, че това ще се случи през октомври или ноември.
  • Успоредно с това Комисията работи много усилено, за да подготви изпълнителните и делегираните актове, вторичното законодателство. Съветът и Европейският парламент упълномощиха Комисията да предостави подробни правила в някои – ограничени – области. Комисията ще си сътрудничи интензивно с държавите-членки и членовете на Европейския парламент, за да подготви почвата, така че необходимите правила за прилагане и делегирани правила също да могат да бъдат въведени възможно най-скоро след влизането в сила на основното законодателство.“

Каква публична актуална информация предоставиха българските власти по отношение на юлското заседание в Брюксел на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство?

 

Източник: https://ec.europa.eu/; www.gov.bg; www.mzh.government.bg

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Абонирай се за нашия бюлетин.

Абонирахте се успешно!