Рамковите програми за научни изследвания и иновации (РП) на Европейския съюз (ЕС) са най-големите програми за международно сътрудничество в областта на научните изследвания в световен мащаб. Множество доклади от различни проучвания поставят въпроса за недостатъчното изпълнение на РП от държавите-членки от ЕС-13 , (държави, които се присъединиха към ЕС през 2004 г.: Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения; през 2007 г.: България, Румъния и през 2013 г. -Хърватия) в сравнение с държавите-членки на ЕС-15 (страните, които влязоха в ЕС преди 2004 г.: Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Ирландия, Люксембург, Холандия, Португалия, Испания, Швеция, Обединеното кралство). Кои са причините за ниския процент на участие на страните от ЕС-13 и кои са възможните решения за подобряване на бъдещите им резултати в „Хоризонт 2020“ и в бъдещите РП?  

Отговори на тези въпроси дава най-новият задълбочен анализ от юни 2020 г. озаглавен „Проучване за разликата в резултатите между държавите-членки ЕС-13 и ЕС-15 в рамковите програми на ЕС“ („Exploring the performance gap in EU Framework Programmes between EU-13 and EU-15 Member States“), възложен от изследователските служби на Европейския парламент на външни изследователи.

Докладът изследва произхода на различните предизвикателства в научноизследователската и развойна дейност на ЕС-13 спрямо ЕС-15, за да излседва разликата между тези две групи. Емпирично е тестван набор от хипотези, разделен на пет области. Това включва структура на системата за научни изследвания и иновации; научно ниво на изследователските институции и качество на проектните оредложения; количество на подадените проектни предложения; ниво на международно сътрудничество и други фактори, свързани с РП.

Резултатите от тестваните хипотези показват:

  • относителна слабост на системите за научноизследователска и развойна дейност в ЕС-13 в сравнение с ЕС-15 с ниски нива на разходи за научни изследвания и други структурни причини;
  • относителна липса на научни постижения;
  • липса на качество при подаване на предложения;
  • по-ниска склонност към изпращане на предложения и
  • липса на силни международни изследователски контакти и професионални мрежи.

Проблемът с участието в РП също е обвързан с конкретни инструменти на РП, но изследвателите не установяват, че ЕС -13 има по-големи възможности за получаване на алтернативно финансиране, нито че ЕС-13 имат недостатъчно влияние както при определянето на работните програми, така и в процесите на оценка на предложенията за РП.

Тенденцията след почти 20 години достъп на страните от ЕС-13 до РП за научни изследвания и иновации  

Инвестицията в научни изследвания се счита за съществена за постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и работни места в Европа. РП на ЕС за научни изследвания и иновации е основният инструмент на ЕС за изграждане на Европейското изследователско пространство. Изследванията трябва да бъдат с най-високо качество, да се произвеждат при международно сътрудничество и да се подбират на конкурентен принцип. При такива условия неравномерното участие е неизбежно, посочват авторите н аанализа. Според анализаторите, въпреки това участието в РП изглежда несъразмерно слабо за цял регион на ЕС и изглежда, че тази тенденция не е намаляла с времето. В анализа се пояснява, че страните от ЕС-13 започват да участва в РП5 (1998–2002) ,така че те вече имат повече от 20 години опит с РП и би било желателно различията в резултатите между ЕС-15 и ЕС-13 да намаляват с течение на времето.

Основна констатация на изследователите е, че след почти 20 години достъп до възможностите на РП, ЕС-13 все още изостава от ЕС-15. В частност, в РП „Хоризонт 2020“ страните от ЕС-13 имат значително по-малко подписани договори с координатори на проекти в сравнение със страните от ЕС-15 (5,1% срещу 87,6%). Авторите констатират още, че и нивото на брутните вътрешни разходи за НИРД в почти всички държави-членки на ЕС-13 остава ниско, което според тях показва и ниския политически ангажимент към науката и технологиите.

Според междинната оценка на ЕК от 2017 г. към програма „Хоризонт 2020“ различията в моделите за участие между ЕС-13 и ЕС-15 продължават да  съществуват. Това показва, че делът на финансирането, отпуснато за ЕС-13, остава сравнително нисък и достига 4,4% (4,2% в РП7). Коефициентът на участие е 8.5% (7.9% в РП7), а успеваемостта е 11.1% (18% в РП7) в сравнение с 14.4% за ЕС-15. Страните от ЕС-13 имат много по-малък дял от координатори на проекти в подписаните договори: 5,1% срещу 87,6%. Намаляващият процент на успех обаче е често срещана характеристика на „Хоризонт 2020“ като цяло и засяга почти всички страни. Средната процентна успеваемост на „Хоризонт 2020“ в края на 2018 г. е била 15,3%.

Предходно проучване от 2018 г. „Преодоляване на пропуските в иновациите в държавите-членки от ЕС-13“ („Overcoming innovation gaps in the EU-13 Member States“) установява, че участието на отделни държави от ЕС-13 също е много различно. Кипър, Естония, Малта и  Словения са по-малки страни, които имат най-нисък резултат по отношение на европейско финансиране за успешен проект, но в същото време висок резултат по отношения на финансирането от ЕС на милион брутен вътрешен продукт (БВП). Чехия и Унгария винаги са сред петте най-добре представящи се държави-членки от ЕС-13 по показатели за научни изследвания и иновации; те обаче са по-малко способни да превърнат това в участие в РП. България, Хърватска, Литва, Латвия, Полша, Румъния и Словакия са с ниски резултати по всички показатели за финансиране и размер. В рамките на РП7 в около 21% от всички проекти участва най-малко една организация от ЕС-13 . В „Хоризонт 2020“ този процент е спаднал до около 17%. От друга страна, около 90% от всички проекти включват една или повече организации от ЕС-15. Съставът на консорциумите в проектите за РП7 и „Хоризонт 2020“ показва, че само малка част от проектите, включващи организации от ЕС-13, не включват и организации от ЕС-15. От друга страна, по-голямата част от проектите в РП7 и „Хоризонт 2020“ включват само организации от ЕС-15. Консорциумите на ЕС-13 са различни по състав от съпоставими консорциуми от ЕС-15. Консорциумите по проекти на ЕС-13 са по-малки, особено когато не включват участници в ЕС-15. Финансовият принос е ключов въпрос за  участието на ЕС-13. Във финансово отношение ЕС-13 са получили 3.7% от общата финансова подкрепа на ЕС-28 от РП7, докато ЕС-15 получават 96.3%. Средният принос на Европейската комисия за участие в ЕС-13 е по-нисък от този на участията в ЕС-15, независимо от схемата за финансиране или ролята в консорциумите на проекта (координатор спрямо член на проекта). Авторите на анализа от 2018 г. посочват, че най-важната бариера пред участието на ЕС-13 в РП7 и „Хоризонт 2020“ е бил ниският успех на проектните предложения, последван от ограничени вътрешни умения за изготвяне на предложения или управление на проекти.

Политически опции

Авторите на задълбочения анализ от 2020 г. в заключение предлагат различни варианти на политика, които биха помогнали за намаляване на иновационната пропаст в Европа. Единадесетте варианта на политика са представени в две измерения:

1.Управление

  • Създаване на стратегически план за дългосрочни цели.
  • Подобряване на връзката между националната научноизследователска система и приоритетите на ЕС за научноизследователска и развойна дейност.
  • Подобряване на координацията между различните заинтересовани страни.
  • Засилване на сътрудничеството между бизнеса и академичните среди.
  • Насърчаване на сътрудничеството с най-добрите европейски изследователски организации.
  • Поставяне на международното научно сътрудничество в челните редици на националните изследователски политики.

2.Изграждане на капацитет

  • Увеличаване на финансирането на научни изследвания.
  • Подобряване на административните процедури.
  • Засилване на работата на националните контактни мрежи по РП.пунктове за съвместни действия.
  • 1Разработване на синергия между различни схеми за финансиране.
  • Създаване и използване на съществуващи центрове за върхови постижения.

Необходима е активност на местните научни и политически заинтересовани страни

В новия задълбочен анализ се предполага, че асоциирането на държавите-членки от ЕС-13 с европейските РП ще засили вътрешните реформи на научноизследователските системи, ако местните научни и политически заинтересовани страни бъдат активни. Слабите позиции на повечето държави-членки от ЕС-13 по няколко анализирани в доклада показателя, показват, че областта на НИРД в държавите-членки от ЕС-13 изисква по-нататъшни структурни промени и устойчиви реформи.

Можете да се запознаете с проучването „Exploring the performance gap in EU Framework Programmes between EU-13 and EU-15 Member States“ от юни 2020 г. ТУК

Можете да се запознаете с проучването „Overcoming innovation gaps in the EU-13 Member States“ от март 2018 г. ТУК

Източник: www.europarl.europa.eu

ВИЖТЕ ОЩЕ:

1-9 август: МОН провежда 7 работни срещи в страната с фокус пограма „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“ 2021-2027

Предстояща покана за близо 1 милиард евро по „ХОРИЗОНТ 2020“ за проекти по Европейския зелен пакет

Финансирани по програма „ХОРИЗОНТ 2020“ проекти в бластта на селското и горско стопанство- устойчиво земеделие, гори, качество на храните, продоволствена сигурност, аквакултури, изследвания на природните ресурси, биоикономика, както и развитието на селските райони и др., можете да откриете в нашия сайт в секция https://ruralnet.bg/epi-agri/

Абонирай се за нашия бюлетин.

Абонирахте се успешно!