На Звеното за управление на Национална селска мрежа (ЗУ на НСМ) в рамките за изпълнявания 4-годишен проект бе възложен ангажимент за изготвянето на анализи, проучвания, изследвания за нуждите на Управляващия орган на ПРСР 2014-2020 (УО) в областта на трансфера на знания и иновациите в сферата на селското и горско стопанство; повишаването на жизнеспособността и конкурентоспособността във всички видове стопанска дейност; възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите; насърчаване на ефективното използване на ресурсите и др. В тази връзка при изпълнението на проекта са изготвени три проучвания, които ЗУ на НСМ възложи на външни независи експерти.
През 2020 г. е изготвено проучване за нуждите на УО на тема „Прогнозна оценка на ефекта и последствията от въвеждането на нови завишени агроекологични цели в новата ОСП“
В хода на интензивните дебати в ЕС на най-високо политическо ниво в Европейския парламент и в Съвета, Европейската комисия (ЕК) анонсира през летните месеци на 2020 г., че ще отправя препоръки към всяка държава членка и ще обърне особено внимание на разглеждането на целите на „Зелената сделка“ и на тези, произтичащи от стратегията „От фермата до трапезата “ и новата Стратегия за биологичното разнообразие 2030 г., преди официалното представяне на проектите на стратегически планове за одобрение от ЕК. ЕК каза още, че начинът, по който държавите членки включват тези препоръки в своите планове, ще се превърне в елемент от това дали Комисията ще одобри техните стратегически планове. Освен това ЕК заяви, че стратегическите планове за ОСП трябва да определят изрични национални стойности за съответните цели на стратегията “От фермата до трапезата” и Стратегията за биологичното разнообразие.
Изискванията, които ЕК налага на държавите членки на ЕС посредством тези две нови стратегии, предвиждат увеличаване на дела на средствата, използвани за действия/интервенции в областта на климата и околната среда, устойчив информиран избор на храна, повишаване на изискванията по отношение на употребата на химически пестициди, торове и антибиотици, хуманното отношение към животните, увеличаване площта на биологичното земеделие, намаляване на хранителните отпадъци, развитието на кръговата икономика и др. ЕК ще изисква в процеса на планиране на стратегическите планове по ОСП всяка държава-членка да оцени възможните ефекти до 2030 г. от въвеждане на национално ниво на заложените в двете нови стратегии на ЕК цели. В тази връзка и в контекста на напредналия у нас процес по програмиране на Стратегическия план по ОСП, УО посочи пред нас необходимостта от изготвянето на кратък анализ относно изпълнението на целите на Зелената сделка на ЕС. В отговор на това ЗУ на НСМ възложи на изследвателски екип от Института по аграрна икономика към ССА изпълнението на „Прогнозна оценка на ефекта и последствията от въвеждането на нови завишени агроекологични цели в новата ОСП“.
През 2021 г. е изготвено проучване за нуждите на УО и ТРГ 4 към НСМ на тема „Европейски практики и подходи за структуриране и функциониране на Системата за знания и иновации в селското стопанство (СЗИСС/AKIS): препоръки за България“
Насърчаването и споделянето на знания и иновации са част от общата цел на ЕС за модернизация на ОСП за периода 2023-2027 г. Те трябва да играят ключова роля в подпомагането на фермерите и селските общности да се справят с предизвикателствата на днешния и утрешния ден. През 2021 в ЕС интензивно се работи за изграждане и развитие на система AKIS (Agriculture knowledge and innovation system), която трябва да работи като мрежа за обмен и свързване на заинтересовани страни в областта на иновациите и дигитализацията, а усилията са насочени към идентифициране на потенциалните партньори.
В контекста на интензивната работа у нас през 2021 г. по разработването на стратегическия план за ОСП, наличието на богат опит и надеждно структурирани AKIS сред държави- членки на ЕС и началният етап в България по структурирането на подобна национална иновационна екосистема, ЗУ инициира и проведе през месец юли 2021 г. работна среща за „Набиране на идеи в подкрепа на структурирането на национална иновационна екосистема чрез AKIS”, чиято основна цел бе да се мобилизират заинтересовани страни и експерти с опит по темата, да се създадат условия за взаимен обмен на опит, знания и информация с цел набиране на идеи в подкрепа на структурирането на AKIS. В рамките на срещата бяха показани някои примери от страни членки на ЕС, включително събраните от ЗУ на НСМ европейски примери от участието през 2020 г. в онлайн семинара на ЕПИ-АГРИ „Стратегически планове за ОСП: ключовата роля на AKIS в държавите-членки“. Очертана бе необходимостта от разглеждането на повече примери, които биха способствали за изграждането на функционираща AKIS у нас. В тази връзка, съвместно с УО бе идентифицирана необходимостта от изготвянето на проучване „Европейски практики и подходи за структуриране и функциониране на Системата за знания и иновации в селското стопанство (СЗИСС/AKIS): препоръки за България“. В подхода за избора на изпълнител на проучването ЗУ на НСМ проучи кои експерти у нас имат опит по темата и се спря на екип от български учени, които участват в проекта LIAISON, финансиран по програма „Хоризонт 2020“, тъй като техните знания и ресурсите, натрупани от участия в сравнителни европейски изследвания от различни групи учени и практици да станат достъпни и да се изолзват максимално при разработването на политики. Изпълнявайки тази дейност, ЗУ на НСМ оказа съдействие на УО по изготвянето на анализи за нуждите на УО. Работата на ТРГ 4 към НСМ бе основана на възложеното от ЗУ на НСМ проучване, което бе изготвено от д-р Светла Стоева, д-р Дона Пикард и доц. Петя Славова, както и на идентифицираните в дискусиите нови предложения и добри европейски практики.
През 2022 г. е изготвено проучване за нуждите на УО и ТРГ 5 към НСМ на тема „Концепцията на ЕК за „Smart Villages“: нормативна уредба, европейски опит и добри практики, ефект от прилагането извън България, препоръки, опции за финансиране в и извън ОСП, предложения за интегриране на концепцията в интервенциите по ОСП. Препоръки за България“
Чрез проведената от ЗУ на НСМ на 28 юни 2022 г. в гр. София работна среща за „Набиране на идеи в подкрепа на подпомагане на интелигентни селища (smart villages) и решения в България“, новата за страната ни тема за концепцията за “Smart Villages“ е поставена в обществения дневен ред и са мобилизара заинтересованите страни у нас в тематичната работа на НСМ в рамките на новосформираната ТРГ 5 „Подкрепа за Smart villages в България“. В отговор на очакванията на привлечените към ТРГ 5 заинтересовани страни и след одобрение от страна на УО, ЗУ на НСМ възложи на независими експерт изготвянето на задълбочено проучване на европейските примери, въз основа на които да се изготвят препоръки към УО, касаещи текущото стратегическо програмиране по ОСП за периода 2023-2027. В подхода за избора на изпълнител на проучването ЗУ на НСМ подбра експерти у нас с опит по темата и се спря на: националния експерт по финансираните от ЕК проекти Smart Rural 21 и Smart Rural 27 и докторант Божура Фиданска- изследовател от Института по аграрна икономика, работещ в областта на планинските/необлагодетелстваните селски райони, малките стопанства, дигитализация на агросектора и др. свързани с концепцията за „интелигентните селища“ теми. Проучването и включените в него препоръки са обсъдени, прецизирани и допълнени в рамките на двете проведени през последната проектна година заседания на ТРГ 5. Изпълнявайки тази дейност, ЗУ на НСМ оказа съдействие на УО по изготвянето на анализи за нуждите на УО. Работата на ТРГ 5 към НСМ бе основана на възложеното от ЗУ на НСМ проучване „Концепцията на ЕК за „Smart Villages“: нормативна уредба, европейски опит и добри практики, ефект от прилагането извън България, препоръки, опции за финансиране в и извън ОСП, предложения за интегриране на концепцията в интервенциите по ОСП. Препоръки за България„, изготвено от независимите външни експерти, както и на идентифицираните в дискусиите нови предложения и добри европейски практики.
Темите и на трите проучвания ще продължат да бъде актуална в процеса на прилагането на Стратегически план по ОСП 2023-2027, както и отвъд ОСП 2027, а привлечените за съвместна работа в рамките на НСМ заинтересовани страни ще могат да продължат своята работа, подпомагайки УО с идеи и предложения.
Зареждане ...