ЕК публикува проучване за въздействието на ОСП върху развитието на селските райони по отношение на социално-икономическите аспекти

Основният фокус на изследването е въздействието на общата селскостопанска политика (ОСП) върху балансираното териториално развитие (БТР) на селските райони, които се изследват чрез анализ на социално-икономическите аспекти и социалното приобщаване. 

Работата по оценяването започва с причинно-следствен анализ, с който мерките и инструментите на ОСП са включени в списъка за допълнителен анализ при тази оценка.  Въз основа на този подбор, извършените анализи разглеждат пет критерия за оценка (ефективност, ефективност, съгласуваност, релевантност и добавена стойност за ЕС) и предоставят отговори на шестнадесет въпроса за оценка на оценката.

Според резултатите от проучването проблемите и потребностите, пред които са изправени селските региони в ЕС-28, са значителни. Оценката показва, че въздействието на ОСП в подкрепа на БРТ,  варира в зависимост от характеристиките на селския регион и прилагания микс от политики.

Установено е, че инструментите от Първи стълб, по-специално директните плащания, оказват положително въздействие върху регионалната заетост и реинвестиции.

Мерките по стълб II, някои от които специално разработени за справяне със социално-икономически проблеми, също показват положителни ефекти

Проучването ще завърши с публикуването на доклад на Комисията, предвиден за есента на 2021 г.

👉 ФИНАЛЕН ДОКЛАД Проучване за въздействието на ОСП върху развитието на селските райони по отношение на социално-икономическите аспекти

👉 РЕЗЮМЕ Проучване за подпомагане на оценката на въздействие на ОСП върху териториалното развитие на селските райони:
социално-икономически аспекти

ПРЕПОРЪКИ

Първата препоръка на политиката е поддържането на институционална рамка, при която официално диалогът между Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и другите европейски структурни фондове, както и в рамките на селските райони и между различни заинтересовани страни, може да се осъществи под формата на договор за партньорство.

По отношение на прилагането на ОСП, проучването показва, че ефективното насочване е от първостепенно значение, когато става въпрос за използване на потенциала на инструменти и мерки от стълб I и стълб II. Основните плащания по първи стълб трябва да бъдат все по-фокусирани върху регионите, в които доходите на фермерите в сравнение с цялата икономика и качеството на живот изостават от тези на фермерите в други региони и в рамките на региони. По същия начин основните плащания трябва да бъдат по-фокусирани върху тези мащаби и видове ферми, които страдат от най-лошите социални и икономически условия.

Мерките по стълб II, насочени директно към балансирано териториално развитие/ БРТ/ (M19 – LEADER, M06 – Развитие на стопанства и предприятия, M07 – Основни услуги и обновяване на селата в селските райони и отчасти M16 – Сътрудничество, за потенциалните последици върху социалното сближаване и изграждане на капацитет на местно ниво), трябва да получат по-голямо финансиране, споделяне и по-подходящи правила за прилагане в следващия програмен период. Това се отнася и за инструменти от първи стълб като общата организация на пазарите, които са важни от гледна точка на подобряване на позициите на фермерите във веригата на доставки и засилване на сътрудничеството между фермерите и преработвателната промишленост. Финансирането трябва да бъде по-целенасочено, за да се гарантира, че тези инструменти и мерки от Стълб I и II, пряко свързани с балансираното териториално развитие, могат да бъдат използвани по-ефективно за постигане на по-значително въздействие върху социално-икономическите нужди в селските райони.

Друга подкрепа в рамките на ОСП (M01 – Трансфер на знания, M02 – Консултантски услуги, M04 – Инвестиции в материални активи) също може да допринесе за БТР, когато е адресирана към най-уязвимите области. Интервенциите трябва да бъдат фокусирани върху най-бедните селски райони в рамките на стратегическия план за ОСП чрез комбинация от мерки, които отчитат допълнителните ефекти на всички инструменти на ОСП и мерки.

Втори стълб може също така да използва по-добре и да отговори на социалните и икономическите специфики и нужди на селските райони, когато се използва специфична за държава-членка или регион дефиниция на селски район, както е посочено в констатациите от казуса. Констатациите, произтичащи основно от интервюираните управляващи органи, показват, че приемането на определена дефиниция, а не
стриктно спазване на административните граници, позволява по-голяма ориентация към резултатите от политическата намеса и по-добро насочване към местните нужди. Ето защо се препоръчва управляващите органи да приспособят своята регионална / национална дефиниция на селските райони, тясно обвързвайки я със социално-икономическите, демографските и териториалните характеристики на тези райони.

Освен това участниците в региона или територията (например агенции за регионално развитие, местни посреднически органи) могат да служат като  едно гише“ за участниците в селските райони за достъп до подходяща комбинация от подкрепа от ЕС за техните специфични нужди. По този начин ОСП трябва да подобри своята ефективност при насърчаване на БРТ в селските райони чрез разширяване и по-добро интегриране на различни потоци на финансиране.

В тази връзка укрепването и задълбочаването на партньорския подход, извън LEADER, трябва да бъде един от ключовите лостове на бъдещата политика, насочена към БРТ. Препоръчва се управляващите органи допълнително да насърчават партньорства с различни участници между публичните органи и заинтересованите страни.

Целите на програмния период след 2020 г. трябва да бъдат внимателно оценени. Това е особено важно в тези селски и междинни региони, където социално-икономическата роля на селското стопанство е все още относително значима и където секторът страда от липса на конкурентоспособност.

По същия начин, въпреки че адаптирането и прецизирането на правната рамка на ОСП и предоставяните видове интервенции е от съществено значение, приемствеността изглежда също толкова важна. Като такива се препоръчва намесата и рамката за прилагане на следващия програмен период на ОСП да поддържа ясни връзки с рамката на този програмен период. Такава приемственост наистина е необходима за оценка на настъпилите промени и уместността на местните нужди от даден период към другия.

Констатациите от проучването относно ефективността показват, че прилагането на правила, контрол и критерии за допустимост може да намали достъпа на групите бенефициенти в неравностойно положение до мерки и инструменти за финансиране, в ущърб на целите на БРТ. Поради това се препоръчва стратегическите планове на ОСП да бъдат разглеждани от заинтересованите страни, представляващи групи в неравностойно положение, и техните мнения и опасения да са напълно интегрирани  по прозрачен начин в процеса на предварителна оценка.

В много казуси е установено, че различни правила за обществени поръчки /ОП/, които не са задължителни като част от общата рамка на ОСП, възпрепятстват достъпа до средства по ОСП и увеличават административната тежест за бенефициерите и органите. Препоръчва се Комисията да гарантира по-задълбочено разбиране между държавите-членки и регионите на приложимите обществени поръчки или други административни изисквания въз основа на гъвкавостта, която сега е предвидена в Регламентите за ОП, за да гарантира, че те се прилагат по подходящ начин, при местно ниво.

Констатациите от проучването показват, че административната тежест за малките кандидати за финансиране на ОСП може да бъде висока, ограничавайки тяхната ефективност и обхват. Препоръчително е административната тежест, приложима за малките ферми и малките бенефициенти по Стълб I и II, да бъде преразглеждана като част от текущата оценка на ОСП на равнище държави-членки и ЕС.

Източник:https://op.europa.eu/

ВИЖТЕ ОЩЕ:

• Проучване на ЕК за въздействието на ОСП върху устойчивото управление на почвите
• До 27 април тече обществена консултация относно новата стратегия на ЕС за почвите
• ЕК стартира нова Обсерватория на почвите, за да наблюдава тенденциите в здравето на почвите в Европа
• ЕК: Оценка на въздействието на ОСП върху водните ресурси
• ЕК: Оценка на въздействието на ОСП върху хабитатите, пейзажите и биоразнообразието
• „Към устойчива хранителна система“- независим експертен доклад от научни съветници на ЕК
• Ново проучване подчертава предимствата на организациите на производители  за фермерите в ЕС
• Съвместният изследователски център на ЕК с оценка на екосистемите на ЕС
• Проучване на JRC за използването на покривни култури от фермерите в ЕС
• Проучване на JRC за възгледите на земеделските производители относно агроекологичната политика на ЕС
• JRC: Нови открития показват необходимост от оптимизиране на употребата на фосфор в селското стопанство
• Европейската сметна палата с доклад и препоръки за по-широко използване на сателитните технологии при мониторинга на ОСП 2020+
• Европейската сметна палата с доклад и препоръки към инструментите за управлението на риска в ОСП
• Европейската сметна палата все още вижда слабости при контрола на вносните биопродукти в ЕС
• ЕСП: „Биоразнообразието в земеделските земи продължава да намалява въпреки приноса на ОСП“
• „Природата на Европа е в сериозен, продължаващ упадък“ според последната оценка на ЕАОС
• Сериозни последици за ЕС и света прогнозира доклад на USDA, анализиращ прилагането на стратегиите „От фермата до трапезата“ и Биоразнообразие 2030
• Защо в програмите за научни изследвания и иновации на ЕС страните от ЕС-13 продължават да изостават от ЕС-15 ?
• „Селскостопанските изследвания и иновациите остават второстепенен приоритет в политическата програма на страните от Централна и Източна Европа“, разкрива ново проучване