„Прякото подпомагане на доходите силно допринася за стабилизиране на доходите на земеделските стопанства, като преките плащания и подкрепа за области, изправени пред природни ограничения, играят важна роля. Пазарните мерки, схемите за качество на ЕС и различни мерки за развитие на селските райони, допринасящи за растежа на производителността, също имат роля в подпомагането на доходите на земеделските стопанства чрез ограничаване на колебанията на цените надолу и подобряване на конкурентоспособността. Въпреки постоянното и непрекъснато подобрение обаче разликата в доходите между селскостопански и неземеделски доходи остава значителна.“.
Това са сред ключовите констатации от оценката на въздействието на ОСП върху жизнеспособното производство на храни, публикувана от Европейската комисия в средата на месец май 2021 г.
Целта на тази оценка е да се изследва въздействието на ОСП към общата цел за осигуряване на жизнеспособно производство на храни, с акцент върху доходите на фермите, ценовата стабилност и конкурентоспособността на селскостопанския сектор. Анализираните мерки са изложени в четири основни регламента от декември 2013 г., уреждащи ОСП за периода 2014-2020, а географският обхват на анализа са страните от ЕС- 28.
Въз основа на външно проучване и допълнителен икономически анализ, тази оценка е особено подходяща в светлината на целите, заложени в стратегията „От фермата до трапезата“, и в отговор на предизвикателствата, поставени от пандемията COVID-19.
Заключенията от оценката като цяло са положителни по отношение на ефективността, ефективността, уместността, съгласуваността и добавената стойност от ЕС на мерките. И все пак оценката идентифицира място за подобрение на ефективността на обвързаната подкрепа по отношение на целта и конкурентоспособността, за по-добро насочване на подпомагането на доходите от държавите-членки и инструменти, насочени към стабилизиране на земеделските пазари. Административната и управленска ефективност на екологизираните плащания и на правилата, определящи активните земеделски производители, също могат да бъдат подобрени.
Освен това в оценката се стига до заключението, че съгласуваността на ОСП изисква внимателен мониторинг, по-специално по отношение на повишената гъвкавост при прилагането на бъдещата ОСП и целите на двете нови стратегии „От фермата до трапезата“ и Биологично разнообразие 2030“.
Независимо от това, прякото подпомагане на доходите силно допринася за стабилизиране на доходите на земеделските стопанства, като и двата стълба на ОСП играят важна роля. Средният дял на ЕС за подпомагане на ОСП в доходите на земеделските стопанства е 36%, а делът на директните плащания е 26%.
Външната конвергенция, механизъм, който има за цел постепенно да коригира подпомагането на доходите във всяка държава, за да ги приближи до средното ниво за ЕС, е ефективна за намаляване на различията между държавите-членки.
Вътрешното сближаване, което има за цел да коригира подпомагането на доходите във всяка държава или регион, обикновено е ефективно за намаляване на различията между земеделските производители в държавите-членки. Прилагането му и намаляването на плащанията (постепенност) обаче е ограничено и не винаги води до забележимо намаляване на концентрацията на пряко подпомагане на доходи като цяло. И все пак преразпределителното плащане е ефективно при насочване към по-малки ферми.
И накрая, оценката подчертава, че насочването на мерките се е подобрило в рамките на програмния период на ОСП 2014-2020, но зависи от избора на прилагане от държавите-членки.
Оценката завършва с препоръки към дизайна на бъдещата политика по отношение на:
- ефикасност на директното плащане;
- ефективност на обвързаните директни плащания;
- ефективност на отделените преки плащания;
- инструменти за стабилност на цените;
- административна и управленска ефективност.
Запознайте се с
„Оценка на въздействието на мерките на ОСП върху общата цел „жизнеспособно производство на храни“(от англ. „Evaluation on the impact of the CAP measures towards the general objective “viable food production“)
Източник: https://op.europa.eu/; https://ec.europa.eu/
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Преговорите в ЕС за новата ОСП 2023-2027 продължават през юни
Българската позиция в Съвета по селско стопанство и рибарство на 26 май 2021 г.
- ЕК публикува „Анализ на връзките между ОСП и Европейския зелен пакт“
- ЕК публикува проучване за въздействието на ОСП върху развитието на селските райони по отношение на социално-икономическите аспекти
- Препоръки за AKIS в ОСП 2023-2027 дава ново проучване на ЕК за въздействието на ОСП върху обмена на знания, съветническите дейности и иновациите
- Проучване на ЕК за въздействието на ОСП върху устойчивото управление на почвите
- ЕК задейства инициативата за въглеродното земеделие. Публикувано е проучване за създаване и прилагане на механизми за въглеродно земеделие в ЕС.
- ЕК: Оценка на въздействието на ОСП върху водните ресурси
- ЕК: Оценка на въздействието на ОСП върху хабитатите, пейзажите и биоразнообразието
- Ново проучване подчертава предимствата на организациите на производители за фермерите в ЕС
- Съвместният изследователски център на ЕК с оценка на екосистемите на ЕС
- Проучване на JRC за използването на покривни култури от фермерите в ЕС
- Проучване на JRC за възгледите на земеделските производители относно агроекологичната политика на ЕС
- JRC: Нови открития показват необходимост от оптимизиране на употребата на фосфор в селското стопанство
- Европейската сметна палата с доклад и препоръки за по-широко използване на сателитните технологии при мониторинга на ОСП 2020+
- Европейската сметна палата с доклад и препоръки към инструментите за управлението на риска в ОСП
- ЕСП: „Биоразнообразието в земеделските земи продължава да намалява въпреки приноса на ОСП“
- „Природата на Европа е в сериозен, продължаващ упадък“ според последната оценка на ЕАОС
- Сериозни последици за ЕС и света прогнозира доклад на USDA, анализиращ прилагането на стратегиите „От фермата до трапезата“ и Биоразнообразие 2030
- Защо в програмите за научни изследвания и иновации на ЕС страните от ЕС-13 продължават да изостават от ЕС-15 ?
- „Селскостопанските изследвания и иновациите остават второстепенен приоритет в политическата програма на страните от Централна и Източна Европа“, разкрива ново проучване
