Фондът на фондовете ще финансира нисколихвени кредити за бизнеса в селските райони чрез финансов инструмент по ПРСР 2014-2020

Земеделски производители и други бизнеси в селските райони ще могат да ползват нисколихвени кредити, съфинансирани от ФнФ. Това ще е възможно, след като се проведе процедура за избор на банки посредници, които ще отпускат заемите.

От ФнФ уточняват, че фермери ще могат да изтеглят до 1 млн. евро. Право на заем при облекчени условия ще имат също неземеделски дейности, включително производство и продажба на продукти, занаяти, всякакъв вид услуги –счетоводни, комунално-битови, ремонтни, ветеринарни, информационни, грижа да стари хора и др. Максималният размер за тях ще бъде 600 000 евро. Парите ще могат да се използват както с инвестиционна цел, така и за оборотни средства, поясняват още от www.fmfib.bg

ФнФ ще съфинансира два вида нисколихвени кредити:

• допълващи вече получена безвъзмездна помощ по проекти по ПРСР 2014-2020 (участие на ФнФ до 50% от размера на кредита) и
• самостоятелни заеми (участие на ФнФ до 70% от размера на кредита).

ФИ по ПРСР 2014-2020

ФИ по ПРСР 2014-2020 г. е разработен въз основа на извършена през 2018 г. Предварителна оценка на финансови инструменти по ПРСР 2014-2020 г., която идентифицира неоптимални инвестиционни ситуации, даващи основание за прилагане на ФИ, целящи повишаване нивото на предлаганите кредити и насърчаване на конкурентоспособността в сектора. Предварителната оценка потвърждава наличието на пазарна неефективност и неоптимална инвестиционна ситуация в селските райони, която води до пазарен недостиг. ФИ се стреми да адресира някои от специфичните предизвикателства при използването на ФИ в сектор „Земеделие“, предимно свързани с достъпа до финансиране, високите лихвени нива и относително ограничената склонност на търговските банки да поемат риск при инвестиции в сектора. Едни от основните проблеми пред финансирането в секторите, подпомагани от ПРСР 2014-2020, идентифицирани в оценката са:

• изчерпване на средствата за безвъзмездно финансиране по част от мерките на програмата;
• високи нива на лихвените проценти по кредитите, отпускани от кредитните и финансовите институции за кредитополучатели от сектора;
• липса на предходен опит в прилагането на ФИ, освен гаранционната схема по ПРСР 2007-2013, прилагана от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД;
• липсата на развити ФИ, подходящи за спецификата на земеделските стопанства,
• високи изисквания на банките за обезпечения и др.

Посоченият в предварителната оценка недостиг на финансиране по ПРСР идентифицира необходимостта от прилагане на ФИ самостоятелно и в допълнение на предоставена безвъзмездна помощ по ПРСР с оглед задоволяване на потенциалното търсене на финансиране.

Какво е ФИ?

Финансовите инструменти представляват специализирани финансиращи схеми, съфинансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и национално финансиране от Оперативните програми, както и с допълнително привлечени средства от частния и публичния сектор. ФИ целят по-ефективно използване на публичния ресурс, в сравнение с безвъзмездната финансова помощ, и осигуряват финансова подкрепа на целеви групи крайни получатели за осъществяване на икономически жизнеспособни проекти, като по този начин допринасят за преодоляване на идентифицирани несъвършенствата на пазара, както и за постигане на стратегическите цели и политики на ЕС. ФИ играят още по-голяма роля в политиката на сближаване на ЕС през програмния период 2014-2020 г., и в бъдеще все по-голяма част от бюджета на ЕС да се заделя за ФИ, подчертават от www.fmfib.bg.

Източник: www.fmfib.bg; МЗХГ; www.ngf.bg

ВИЖТЕ ОЩЕ:

• Консолидирана версия на ПРСР 2014-2020 след одобреното от ЕК 6-то изменение
• ЕК одобри седмото изменение на ПРСР 2014-2020, с което са нотифицирани промените по мярка 13. ВИЖТЕ консолидираната версия.
• Проучване на Fi-compass за финансовите нужди в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост в 24 държави-членки на ЕС
• Он-лайн на 16 септември 2020г. : Уебинар за финансовите нужди в секторите на земеделието и хранително-вкусовата промишленост в балтийските страни