Новини от заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство от 26 септември 2022 г.

На 26 септември 2022 г. в гр. Брюксел се проведе заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство.

Заседанието бе председателствано от чешкия министър на земеделието Зденек Некула. Европейската комисия (ЕК) бе представлявана от комисаря по околната среда, океаните и рибарството, Виргиниюс Синкявичюс, комисаря по здравеопазването и безопасността на храните, Стела Кириакидес и комисарят по земеделието Януш Войчеховски. Министърът на земеделието Явор Гечев и заместник-мистър Георги Събев участваха в заседанието на Съвета.

• Дискусия за селскостопанското производство и логистиката в Украйна и връзките с ЕС

„Държавите от ЕС ще продължат да помагат на Украйна да изнася храна чрез коридори за солидарност“

 

За да продължат тясната координация за противодействие на последиците от агресията на Русия срещу Украйна, към семеделските министри на ЕС се присъедини украинският министър на аграрната политика и храните Микола Солски, за да обсъдят настоящата ситуация със селскостопанското производство и логистиката в Украйна, както и изпълнението на ЕС солидарните коридови. Министрите приветстваха последната актуална информация относно реколтата и селскостопанските добиви, включително относително стабилното ниво на производство на зърнени култури. Като цяло министрите приветстваха повторното отваряне на черноморските пристанища, но подчертаха, че настоящата ситуация остава трудна както в Украйна, така и в световен мащаб. Министрите също така обмениха мнения относно положителния резултат от транспортните маршрути, които позволяват доставката на украински култури до трети страни, и призоваха за осигуряване на допълнителни инвестиции за коридорите за солидарност.

„Глобалната продоволствена сигурност е изправена пред предизвикателство от безпрецедентната и варварска руска агресия. Хората по света са зависими от навременния достъп до украинската селскостопанска продукция. Държавите-членки на ЕС са решени да продължат да оказват помощ при транспортирането на пшеница, царевица и други зърнени култури до потребители в трети страни. Ще продължим да развиваме логистиката за украинския износ и да свързваме бизнеса, за да отговорим по-добре на търсенето и предлагането на селскостопанска продукция от Украйна.“, Зденек Некула- чешки министър на земеделието.

 

От чешкото председателство посочват, че „докато частичното повторно отваряне на украинските пристанища е положително и общите цени на зърното са намалели през лятото, ситуацията в Украйна и извън нея остава трудна“ и припомнят, че за да направи износа на стоки от Украйна през коридорите за солидарност още по-ефективен, ЕС създаде мрежа от точки за контакт в държавите членки и платформа за намиране на контакти между ЕС и Украйна. Това е форум, който обединява украински фермери, логистични и транспортни оператори и купувачи на селскостопански продукти, заедно с националните власти от ЕС и Украйна. Платформата вече обединява повече от 700 предприятия в ЕС и Украйна, за да намерят решения за износ на селскостопански стоки от Украйна.

Именно подобряването на логистиката при износа на украински селскостопански стоки по суша беше споменато в речта на украинския министър на земеделието Микола Солски. Предвид несигурната ситуация по отношение на морските пътища е важно да има достатъчен капацитет, особено по железопътните коридори. Според украинския министър използването на железопътните коридори до пристанищата в Германия е основен проблем и също така е помолил европейските министри за помощ за осигуряване на достатъчно контейнери за превоз на селскостопански стоки. Той спомена и изграждането на тръбопроводи за растителни масла, които ще позволят безпроблемния износ на масла от Украйна.

Министърът на земеделието Явор Гечев заяви, че България очаква ЕК да обърне специално внимание на ситуацията на пазара на маслодайни култури и да приложи всички възможни инструменти, включително извънредни мерки, съгласно чл. 219 от Регламент (ЕС) 1308/2013 с цел смекчаване на въздействието върху производителите от ЕС. Той добави, че България подкрепя Украйна в тези трудни времена, но има смущения на пазара на слънчоглед, които будят безпокойство „Считаме, че са необходими инструменти за бързо въздействие по отношение на възникналия пазарен дисбаланс, за да бъдат предотвратени по-сериозни икономически сътресения с дълготраен ефект върху пазара на слънчоглед, намаляване на конкурентоспособността на производителите, както и на жизнеспособността на стопанствата в сектора“. По отношение на изпълнението на Плана за действие „Коридори за солидарността“ между ЕС и Украйна, Гече посочи, че България се ангажира да положи максимални усилия за осъществяване на превозите на зърно за трети страни по транспортните маршрути и по всяко направление от железопътната мрежа и пристанищата си, с наличния технологичен капацитет.

• Етикетиране на храни

По време на обяда министрите обсъдиха бъдещето на етикетирането на храните и етикетирането на хранителната стойност на лицевата страна на опаковката, което предоставя ценна информация за потребителите. Това обсъждане относно необходимостта от потенциално подобрение се проведе преди очакваното законодателно предложение, което в момента се подготвя от ЕК. Чешкото председателство информира, че държавите-членки се съгласиха, че е от съществено значение да се поддържа достъп до ясна и надеждна информация за потребителите „Също толкова важно е непрекъснато да се обучават потребителите да използват тази информация, когато избират своя диетичен състав. Предложението за задължително обозначаване на хранителната стойност върху предната страна на опаковките на храните трябва да изчака оценка на въздействието от ЕК. Дебатът може да бъде доразвит на конференция по темата, организирана от председателството в Брюксел на 10 ноември тази година.„.

• Директива за промишлените емисии
  

ЕК коментира в рамките на заседанието преразглеждането на Директивата за индустриалните емисии. Това обхваща около 50 000 големи промишлени инсталации и интензивни животновъдни ферми в ЕС. Съгласно директивата тези инсталации трябва да отговарят на условията за емисии, като използват най-добрите налични техники, специфични за дейността. Съгласно представеното предложение, новата директива ще обхване по-специално интензивните свинеферми и птицеферми, както и говедата, които не са били обхванати досега. Министрите подчертаха своите опасения относно разглеждането на селскостопанското производство на същото ниво като промишленото производство по отношение на емисиите, както и текущия праг на животинските единици и обхвата на директивата. По информация на чешкото председателство „Държавите-членки като цяло са съгласни, че селскостопанското производство не може да бъде поставено на същото ниво като промишленото производство по отношение на емисиите, тъй като селското стопанство играе важна роля за благоприятстването на околната среда. Освен това трябва да се вземе предвид тази трудна година, когато земеделските производители са изправени пред високи цени на суровините, суша и необходимостта от продоволствена сигурност.„.

• Устойчива употреба на пестициди

По искане на полската делегация и с подкрепата на австрийската, българската, естонската, унгарска, латвийска, малтийска, румънска, словенска и словашка делегации, министрите обсъдиха предложението на ЕК за устойчиво използване на продукти за растителна защита. Министър Гечев изрази подкрепа към призива на Полша – ЕК да представи допълнителна и подобрена оценка на въздействие, която по изчерпателен и адекватен начин разглежда влиянието на предложения проект на регламент върху продоволствената сигурност на ЕС. „Липсата на оценка на социално-икономическото въздействие на много от аспектите, свързани с намаляването на употребата на продуктите за растителна защита, в контекста на последиците от войната в Украйна, за производството на основните храни в ЕС и в глобален мащаб, буди притеснения“, добави Гечев.

• Поддържане на постоянните пасища

Министрите обсъдиха запазването на постоянните пасища, свързани с GAEC 1. От именто на делегацията на Литва и с подкрепата на делегациите на Естония и Латвия, министрите обмениха мнения относно поддържането на постоянните пасища и необходимостта от вземането предвид променящата се ситуация в селскостопанския сектор в държавите-членки.

• Временна държавна помощ

Съветът обсъди използването на временни мерки за държавна помощ в светлината на руската война срещу Украйна. От името на литовската делегация, подкрепена от 15 други делегации, министрите обсъдиха удължаването на прилагането на мерките за временна държавна помощ за подпомагане на икономиката в отговор на руската война срещу Украйна.

• Нарастването на хищници в ЕС

Министрите обсъдиха нарастването на хищниците в ЕС и предизвикателствата, които това представлява за селскостопанския сектор- от името на австрийската делегация и с подкрепата на делегациите на Хърватия, Финландия, Унгария, Латвия, Румъния и Словакия.

• Запаси от змиорка в ЕС
  

Министрите обмениха мнения относно текущото състояние на запасите от змиорка и бъдещето управление на запасът от европейска змиорка, който е отбелязал критичен спад и се счита за застрашен вид от различни международни субекти.

• Възможности за риболов за 2023 г.

Преди редовния годишен цикъл от дискусии за определяне на възможностите за риболов за 2023 г. за ЕС и Обединеното кралство, Норвегия и крайбрежните държави, чиято кулминация ще бъде декемврийският Съвет по земеделие и рибарство, министрите обмениха мнения относно управлението на рибните запаси, споделени с Обединеното кралство. Министрите приветстваха своевременното представяне на предложението на ЕК за конкретизиране на позицията на ЕС и припомниха първостепенното значение на научните становища като основа за предстоящи дискусии. Министрите очертаха допълнително своите национални приоритети и основните въпроси за предстоящите консултации. Освен това министрите обмениха мнения относно годишните консултации с Норвегия и крайбрежните държави, които претърпяха големи промени след Брекзит. „През втората половина на всяка година се определят риболовни квоти за всяка държава-членка за следващата година във водите на ЕС и извън ЕС. Чешката република, като страна без излаз на море, ще води тази дискусия, която също е важна за продоволствената сигурност , тъй като уловът на риба за консумация е от съществено значение за повечето страни от ЕС. В същото време това също трябва да бъде разгледано по отношение на устойчивостта и грижата за моретата и океаните. Дискусиите със страните извън Европейския съюз играят решаваща роля в този процес“, каза министър Некула. Окончателните условия за отделните страни се очаква да бъдат договорени през декември тази година.

Следващото заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство е планирано за 17-18 октомври 2022 г.

Източник: www.consilium.europa.eu; https://czech-presidency.consilium.europa.eu/; www.mzh.government.bg

ВИЖТЕ ОЩЕ:

• Българската позиция и новини от неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, 14-16 септември
• ЕК предлага говедовъдни, свиневъдни и птицевъдни стопанства с над 150 ЖЕ да влязат в обхвата на Директивата за емисиите от промишлеността. Какво предстои?
• Правнообвързващи предложения на ЕК за намаляване с 50% употребата на пестициди до 2030 г. и за възстановяване на природата в Европа до 2050 г.
• ЕК разреши временна дерогация за 2023 г. на изискванията за сеитбооборот и поддържането на % непроизводствени площи.
• ЕК публикува кратък преглед на всеки одобрен стратегически план по ОСП 2023-2027
• ЕК създава „коридори на солидарността“ в помощ на износа на селскостопански стоки от Украйна
• ЕК одобри 218 милиона евро за подпомагане на земеделските производители в България съгласно Временната рамка за държавна помощ при кризи
• Очаква се разработването на нова мярка 22 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и МСП, които са особено засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“ в ПРСР 2014-2020