Намаляване на замърсителите и подобряване на качеството на водата и почвата чрез подобряване на ефективността на използване на азота
Биостимулантите, както природни продукти, така и микроорганизми, са нови и все по-достъпни, но все още не са напълно изучени. INBIOS е оперативна група от Италия, която има за цел да тества тези продукти в комбинация с модели на инструменти за подкрепа на вземане на решения и иновативни земеделски системи за отглеждане на култури. Възприемането на тези допълващи стратегии трябва да засили естествената защита на растенията и да намали употребата на продукти за растителна защита, както и да повиши устойчивостта към водния стрес и към други последици от изменението на климата.
„Нарастващото световно население и постояният ръст на глобалното търсене на храни означава, че селското стопанство е призовано да увеличи производството, като същевременно спазва екологичната, социалната и икономическата устойчивост. Необходимостта от смекчаване на последиците от изменението на климата и едновременно с това от адаптиране на селскостопанските системи към него става все по-належаща. Това адаптиране се отнася най-вече до ефективността на използването на суровините, опазването и възстановяването на земеделските почви.“- Луиджи Лучини, част от проекта INBIOS
Първичното производство като цяло е подложено на натиск да отговори на нарастващото търсене на продукция, от една страна, и да гарантира високи стандарти за качество по устойчив начин, от друга, обяснява още Лучини. Предизвикателството е още по-голямо, тъй като се увеличават ограниченията за използване на нитрати и мерките за опазване на водите, намаляването на пестицидите и необходимостта от опазване на биологичното разнообразие.
Използването на биостимуланти в селското стопанство бързо се разширява в цяла Европа. Докато първоначално са били използвани в по-печеливши производствени сектори като лозарство, градинарство и овощарство, употребата им се разширява и до тревисти полски култури. „Регламент на ЕС прави разлика между торове и биостимуланти, като уточнява как биостимулантната активност се проявява отвъд простото снабдяване с хранителни вещества на растението. Те са продукти, базирани на естествени екстракти или полезни микроорганизми, които подобряват реакцията на културите. Биостимулантите помагат на растението да устои на стресове като високи температури, суша, соленост на почвата, което може да поддържа растежа и производителността дори при неоптимални условия. Според данните на EBIC (European Biostimulants Industry Council) биостимулантите могат да подобрят усвояването и използването на хранителните вещества с до 25%, а вътрешните характеристики на продукта (размер, цвят, зрялост, устойчивост на удар) – с до 15 %.„, казва още Лучини.
„Тъй като биостимулантите са естествени продукти или микроорганизми от селскостопанска среда, употребата им е в съответствие с търсенето на все по-голяма устойчивост в агрохранителния сектор, а профилът им е подходящ както за биологично, така и за конвенционално земеделие. Най-често използваните микробни биостимуланти включват арбускуларни микоризни гъби, принадлежащи към рода Trichoderma гъби и ризосферни бактерии (PGPR – Plant Growth Promoting Rhizobacteria). Всички тези микроорганизми могат да установят симбиотични отношения с растението.„, обяснява Лучини.
„От няколко години химици, агрономи и микробиолози от Факултета по селскостопански, хранителни и екологични науки в Università Cattolica del Sacro Cuore провеждат изследвания в тази област. Оперативната група на INBIOS разглежда царевицата и доматите като моделни култури, тъй като те имат съответно високи изисквания към азота (и ниска ефективност на използването му) и пестицидите. В рамките на този проект проучваме възможността за гарантиране на производството при намаляване на вложените азот и пестициди чрез комбинирано използване на биостимуланти и системи за подпомагане на вземането на решения. Изследването се провежда съвместно с две експериментални земеделски компании и със сътрудничеството на няколко ферми. За трансфера на получените резултати ще бъде включен и център за обучение.“, Лучини.
Лучини споделя, че в рамките на проекта на оперативната група INBIOS се тестват следните биостимуланти:
- комбинация от биостимуланти, който включва азотфиксиращи микроорганизми за намаляване на азотните торове;
- биостимулант на база микроорганизми, които могат да предизвикат устойчивост на културите и агенти за биоконтрол за намаляване на дозите на фитосанитарните продукти;
- биостимулатори от второ поколение – комбинация от микоризни и хидролизирани протеинови гъби за подобряване на устойчивостта към воден стрес и следователно на реакцията към изменението на климата.
Луиджи Лучини разказва, че през първата година от експериментите са успели да покажат как може да се намали количеството на внасяния при царевицата азот, без това да се отрази на производителността „Използвахме различни формулировки на биостимуланти в различни етапи на отглеждане на културата. Въпреки че ще продължим експериментите си за още един сезон, резултатите до момента са много окуражаващи. Наблюдаваният ефект е резултат от подобрена ефективност на използване на азота при запазване на производителността. Ще бъдат проведени допълнителни изследвания, за да задълбочим разбирането си за механизмите, които стоят в основата на това подобрено усвояване на азота и за връзката му с почвеното биоразнообразие. Предварителните резултати при доматите показват и подобрен функционален потенциал на плодовете при увеличаването на съдържанието на антиоксидантни съединения.“
„В края на проекта, INBIOS ще разпространи резултатите сред фермерите чрез курсове по използването на биостимуланти в селското стопанство. Ще популяризираме резултатите чрез научни списания, но разпространението сред фермерите се счита за основна цел поради потенциалното въздействие върху селското стопанство и обществото.„, уточни Лучини.
Източници: https://ec.europa.eu/eip/agriculture/