ЕК: Оценка на въздействието на ОСП върху изменението на климата и емисиите на парникови газове

Европейската комисия (ЕК) приключи своята оценка и публикува на 01.06.2021 г. свързания с нея доклад „ОЦЕНКА на въздействието на Общата селскостопанска политика върху изменението на климата и емисиите на парникови газове“ („EVALUATION of the impact of the Common Agricultural Policy on climate change and greenhouse gas emissions“).

Документът e изготвен от Alliance Environnement по поръчка на Европейската комисия.

Секторите земеделие и горско стопанство са сред най-уязвимите към въздействието на изменението на климата, тъй като пряко зависят от климатичните условия и здравите екосистеми. Въпреки че земеделието допринася за изменението на климата чрез изпускане на парникови газове (ПГ) в атмосферата, устойчивото управление на земята води до отстраняване на въглерод от атмосферата.

Селскостопанските дейности в ЕС, включително и промяната в земеползването (т.е. от управлението на пасища и обработваеми площи) създадоха 12% от общите емисии на парникови газове в ЕС-28 през 2018 г., което го прави петият най-голям причинител на емисии на парникови газове в ЕС, след енергийния, транспортния, жилищния и търговския сектор.

Емисиите на парникови газове в ЕС от селското стопанство са намалели с повече от 20% от 1990 г. насам, но процесът е в стагнация от 2010 г. Все пак, тъй като селскостопанското производство продължава да се разраства, климатичният отпечатък на единица продукция продължава да се подобрява. Въпреки това е необходимо допълнително намаляване на емисиите, за да се постигнат амбициозните цели на ЕС за климата до 2030 г. – а именно постигане на поне 55% от емисиите до 2030 г. в ЕС. Тези изводи са направени в „ОЦЕНКА на въздействието на Общата селскостопанска политика върху изменението на климата и емисиите на парникови газове“.

Полезни практики

Като цяло експертите са на мнение, че ОСП е помогнала за намаляване на емисиите парникови газове. Смекчаването се постига главно чрез защита на съществуващите запаси от въглерод, най-вече благодарение на поддържането на постоянни пасища в комбинация с екстензивни системи за паша на добитък. Налице е потенциал за допълнително увеличаване на съхранението на въглерод в почвите на ЕС. По отношение на климатичната адаптация, тя се постига главно чрез подкрепа за разнообразието от култури и земеделски системи, инвестиционна подкрепа за адаптиране към новите климатични условия, ограничаване на ерозията на почвата и подобряване на устойчивостта на наводнения. По-доброто насочване на подкрепата за ОСП обаче би довело до повишаване на ефективността.

Мерките по Втори стълб, чието въздействие е било количествено измеримо- т.е. инвестициите във физически активи, инвестициите в развитие на горски територии, мерките за агроекология и климат, биологичното земеделие и плащанията по Натура 2000- са помогнали за намаляване на емисиите на парникови газове с 1,1%. Подкрепата за райони, изправени пред природни ограничения, помага за предотвратяване на изоставянето на земята и загубата на пасища, но положителното въздействие върху смекчаването на климата (например чрез защита на запасите от въглерод в почвите) не е гарантирано, тъй като зависи от практиките на земеделските производители на земята.

Ефекти от обвързаната подкрепа

Според анализа, доброволната обвързана подкрепа в животновъдния сектор има потенциала да благоприятства системите, които са икономически уязвими и важни за устойчивостта на територията. Те обаче могат да имат потенциално отрицателно въздействие, когато ефектите върху климата и потребностите от териториална адаптация не са надлежно взети предвид при проектирането на схемата.

Основният принос от обработваемите системи идва вследствие на подобреното управление на земите, подкрепено главно чрез ангажименти за агроекология и климат и мерки за биологично земеделие, както и благодарение на фиксиращите азот култури като люцерна и соя, подкрепени с мерките за озеленяване и свързаната подкрепа. ОСП обаче е постигнала по-малко намаляване на емисиите в интензивни пасища или обработваеми ферми. Подкрепата за райони, изправени пред природни ограничения, помага за предотвратяване на изоставянето на земята и загубата на пасища, но положителното въздействие върху смекчаването на климата (например чрез защита на запасите от въглерод в почвите) не е гарантирано, тъй като зависи от практиките, които земеделските производители прилагат върху земя

Повече гъвкавост

Мерките за управление на земите, насочени към намаляването на ефектите върху околната среда, също допринасят за адаптирането към климата. Като цяло обаче държавите-членки не са създали достатъчно гъвкава ОСП, която да позволи адаптирането й към местните условия, например по отоншение на кръстосаното съответствие. Поради това потенциалът на ОСП не се използва напълно. Повече може да се направи за разпространение на знания и съвети сред фермерите относно техники и практики за подобряване на климатичните показатели, препоръчват експертите.

Оценката установява, че мерките на ОСП са съгласувани по отношение на действията в областта на климата, но някои елементи от широкия дизайн на ОСП (напр. освобождаване на дребните фермери от екологизиране или доброволната обвързана подкрепа) не са напълно съгласувани с климатичните цели. Ориентираните към климата мерки на ОСП обаче са в съответствие с други политики на ЕС, насочени към изменението на климата.

„Оценка на въздействието на ОСП върху изменението на климата и емисиите на парникови газове“ ТУК.

Източник: https://ec.europa.eu/

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Преговорите в ЕС за новата ОСП 2023-2027 продължават през юни

Българската позиция в Съвета по селско стопанство и рибарство на 26 май 2021 г.

• • „Мерките на ОСП играят важна роля в подкрепа на доходите на земеделските стопанства“, сочи последна оценка на ЕК
  • ЕК: Оценка на въздействието на ОСП върху водните ресурси
  • ЕК: Оценка на въздействието на ОСП върху хабитатите, пейзажите и биоразнообразието
  • ЕК публикува проучване за въздействието на ОСП върху развитието на селските райони по отношение на социално-икономическите аспекти
  • Проучване на ЕК за въздействието на ОСП върху устойчивото управление на почвите
  • ЕК задейства инициативата за въглеродното земеделие. Публикувано е проучване за създаване и прилагане на механизми за въглеродно земеделие в ЕС.
  • ЕК публикува „Анализ на връзките между ОСП и Европейския зелен пакт“
  • Препоръки за AKIS в ОСП 2023-2027 дава ново проучване на ЕК за въздействието на ОСП върху обмена на знания, съветническите дейности и иновациите
  • Съвместният изследователски център на ЕК с оценка на екосистемите на ЕС
  • Проучване на JRC за използването на покривни култури от фермерите в ЕС
  • Проучване на JRC за възгледите на земеделските производители относно агроекологичната политика на ЕС
  • JRC: Нови открития показват необходимост от оптимизиране на употребата на фосфор в селското стопанство
  • Европейската сметна палата с доклад и препоръки към инструментите за управлението на риска в ОСП
  • ЕСП: „Биоразнообразието в земеделските земи продължава да намалява въпреки приноса на ОСП“
  • „Природата на Европа е в сериозен, продължаващ упадък“ според последната оценка на ЕАОС