Начинът, по който се използва и управлява земята е едно от големите глобални предизвикателства, свързано с хранителната система. По-конкретно необходимо е смекчаване и адаптиране към изменението на климата, борба с опустиняването и деградацията на земите и осигуряване на продоволствената сигурност. Имайки предвид, че много от предизвикателствата пред земята са свързани, то е необходимо да се улесни трансформационната промяна в системите й за управление и производството на храни за справяне с тези глобални предизвикателства.

Това посочва изследователски екип, търсещ отговор на въпроса „Кои практики съвместно осигуряват продоволствена сигурност, смекчаване и адаптиране към изменението на климата, и борба с деградацията на земята и опустиняването?“ („Which practices co-deliver food security, climate change mitigation and adaptation, and combat land degradation and desertification?„), които определят посочените предизвикателства като “land challenges” (на български „предизвикателства на земята“).

Анализаторите оценяват количествено в световен мащаб потенциала на 40 практики за справяне с всяко от тези предизвикателства, за да идентифицират тези, които се справят с повече от едно предизвикателство, и тези, които могат да доведат до компромиси между тях. Оценен е: 1/ Потенциал на практиките за осигуряване на смекчаване на климатичните промени; 2/ Потенциал на практиките за осигуряване на адаптация към климатичните промени; 3/ Потенциал на практиките за справяне с деградацията на земята и опустиняването; 4/Потенциал на практиките за справяне с продоволствената сигурност, като всеки един потенциал е анализиран от гледна точка на: практики, основани на управлението на земята; практики, основани на управление на веригата на стойността; практики, основани на управление на риска.

Разбирането за потенциала на практиките за справяне с предизвикателства пред земята е изключително важно за подпомагане на текущите, краткосрочни, бъдещи политики (напр. Парижкото споразумение) и за опита за преодоляване на разликата между науката, политиците и широката общественост, посочват изследователите. Нещо повече, основните констатации от проучването са получени чрез разширен преглед на литературата, който прави изследването изчерпателно (40 варианта за четири предизвикателства върху земята) и възможно най -стабилно (хиляди инфотмационни елементи). Всъщност такава широкообхватна и приобщаваща оценка не е била провеждана досега, подчертава проучването.

Практики, основани на управлението на земята, разгледани в проучването:

  • Повишена производителност на храните,
  • Подобрено управление на баобработваемите земи,
  • Подобрено управление на пасищата,
  • Подобрено управление на животните,
  • Агролесовъдство,
  • Диверсификация на селското стопанство,
  • Намалено превръщане на пасища в обработваеми земи,
  • Интегрирано управление на водите,
  • Подобрено и устойчиво управление на горите,
  • Намалено обезлесяване и деградация,
  • Възстановяване на горите,
  • Залесяване,
  • Повишено съдържание на органичен въглерод в почвата,
  • Намалена ерозия на почвата,
  • Намалено засоляване на почвата,
  • Намалено уплътняване на почвата,
  • Добавка на биоугол (на английски език „biochar „) към почвата,
  • Управление на пожари,
  • Намалени свлачища и природни опасности,
  • Намалено замърсяване, включителнo вкисляване,
  • Управление на инвазивни видове/посегателства,
  • Възстановяване и намалено преобразуване на крайбрежните влажни зони,
  • Възстановяване и намалено преобразуване на торфени площи,
  • Опазване на биологичното разнообразие,
  • Подобрено изветряне на минерали,
  • Биоенергия и BECCS.

Практики, основани на управлението на веригата на стойността, разгледани в проучването:

  • Промяна в диетата,
  • Намалени загуби след прибиране на реколтата,
  • Намалени хранителни отпадъци,
  • Заместване на материала,
  • Устойчиво снабдяване,
  • Управление на веригите за доставки,
  • Подобрени градски хранителни системи,
  • Подобрена преработка и продажба на храни,
  • Подобрена преработка и продажба на храни и
  • Подобрено използване на енергия в хранителните системи.

Практики, основани на управлението на риска, разгледани в проучването:

  • Управление на разрастването на градовете,
  • Разнообразяване на поминъка,
  • Използване на местни семена,
  • Управление на риска от бедствия,
  • Инструменти за споделяне на риска.

Основните констатации и заключения в проучването:

  • Установени са 9 варианта, които осигуряват средни до големи ползи и за четирите предизвикателства пред почвите.
  • Други 2 варианта нямат глобални оценки за адаптация, но пък носят средни до големи ползи за всички други предизвикателства пред земята.
  • 5 варианта имат голям потенциал за смекчаване на климатичните въздействия.
  • Други 5 варианта имат умерен потенциал за смекчаване.
  • 16 практики са се оказали с голям адаптационен потенциал (> 25 милиона души се възползват).
  • Повечето практики могат да се прилагат без да се налага конкуриране за налична земя, но 7 от изследваните водят до това.
  • Редица практики, като например повишаване на производителността на храните и намаляване на загубата и разхищението на храна, могат да намалят търсенето на преобразуване на земя, като по този начин потенциално освобождават земята и създават възможности за засилено прилагане на други практики, превръщайки ги във важни компоненти на добрите практики за справяне с предизвикателствата пред земята.

Проучването е успяло да докаже, че повечето практики за смекчаване на климатичното въздействие върху почвата могат да се прилагат без да се налага конкуренция за налична земя и имат потенциал да предоставят множество съпътстващи ползи.

Допълнителен набор от практики имат потенциал да намалят търсенето на преобразуване на земя, като по този начин увеличат потенциала на други практики, водещи до смекчаване и адаптиране на изменението на климата, борба с деградацията на земята и опустиняването и повишаване на продоволствената сигурност.

Редица възможности за управление на земята пък не водят до нужда  преобразуване на терени. Такива са подобреното управление на обработваемите земи, подобреното управление на горите и повишеното съдържание на органичен въглерод в почвата.

За устойчивото развитие, екосистемни услуги и други обществени цели помагат практики като адаптация и смекчаване – например запазването на естествените екосистеми като торфени площи, крайбрежни земи и гори, намаляване на конкуренцията за земя, управление на пожари, управление на почвата.

Повечето от практиките, основани на управлението на земята, които не увеличават конкуренцията за земята, и почти всички опции, основани на управление на веригата на стойността и управление на риска, могат да допринесат за премахване на бедността и премахване на глада, като същевременно насърчават доброто здраве и благосъстояние, чистата вода и канализация, действие срещу климата и живот на сушата.

Въпреки че повечето практики могат да се прилагат без да се конкурират за налична земя, някои, като например осигуряване на суровина за биоенергия/BECCS (и при някои обстоятелства мащабно залесяване), биха могли потенциално да увеличат търсенето на преобразуване на земя. Това от своя страна може да доведе до неблагоприятни странични ефекти за адаптацията, продоволствената сигурност и потенциално за деградацията на земята и опустиняването. Необходими са предпазни мерки, за да се гарантира, че разширяването на енергийните култури не засяга естествените системи и продоволствената сигурност.

Изводът от проведеното проучване е, че са необходими по-нататъшни научни усилия, за да се предоставят на политиката стабилни, всеобхватни и прозрачни подходи, модели и инструменти за прогнозиране на земеползването, инкорпорирайки множество странични ефекти, т.е. биофизични, икономически и социални. Въпреки че политиките и съответната подкрепа от научната общност остават секторни, може да се пропуснат кръстосаните връзки между устойчивото управление на земята и човешкото благосъстояние, посочват в заключение изследователите.

Източници: JRC, Wiley

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Абонирай се за нашия бюлетин.

Абонирахте се успешно!